Би било погрешно да се приписва спирането на процеса по признаване на арменския геноцид от Израел единствено на намесата на Хикмет Хаджиев, съветник на президента на Азербайджан. Тази гледна точка беше изразена от Сергей Мелконян, политолог, доктор по история и научен сътрудник в Института за приложни политически изследвания (APRI Армения), в интервю за Sputnik Армения . Той добави още, че една от причините за провала на процеса е смесената реакция на Армения.
Според „Хаарец“ , Израел се е отказал от признаването на арменския геноцид след призив от Баку. Източникът на изданието заяви, че премиерът Бенямин Нетаняху е блокирал гласуването, след като съветник на азербайджанския президент се е свързал с кабинета му.
„Предполагаемото обаждане на Хаджиев би могло да има определени последици, но спирането на процеса трябва да се разглежда в по-широк политически контекст. Сметките на Израел не се осъществиха, нито по отношение на отношенията му с Турция, нито по въпроса за Газа. Вярвам, че Израел не спечели нищо от това решение. Всяко подобно решение в крайна сметка е политическо. Вместо това Израел застраши стратегическите си отношения с Азербайджан, чието значение нараства в контекста на настоящия конфликт с Иран“, каза Мелконян.
Политологът припомни, че този въпрос така и не е стигнал до Кнесета за обсъждане и гласуване, така че процесът е останал само на ниво правителствено решение.
„По същество решението на правителството няма правна сила. В бъдеще може да бъде сформирано друго правителство, което ще преразгледа това решение“, продължи той.
Говорейки за реакцията на Армения и диаспората, политологът отбеляза, че тя не е била единообразна. Според него позицията на арменските власти се различава значително от оценките на редица организации и фигури от диаспората.
Според Мелконян решението като цяло е било прието положително в диаспората, въпреки че е имало и някои негативни реакции. Политологът смята, че това се дължи и на факта, че основната цел на решението за признаване не е била толкова Република Армения, колкото диаспората.
„Потомците на оцелелите от геноцида днес са предимно част от арменската диаспора. Същевременно арменското правителство заяви, че международното признаване на арменския геноцид не е сред приоритетите на външната му политика. Затова не знам на какво се е надявал Израел, когато е предполагал, че Ереван ще приеме това положително, като се има предвид, че дори някои в самата Армения реагираха негативно“, отбеляза нашият събеседник.
Според него разликата в реакциите разкри поредната линия на разделение между Армения и диаспората. Според политолога сме свидетели на трансформация в отношенията между Армения и диаспората, а ситуацията около решението на Израел се превърна в една от най-ясните прояви на съществуващите между тях проблеми.
Мелконян не изключи, че въпросът за признаването на арменския геноцид може да остане в политическия дневен ред на Израел и да се върне на дневен ред в случай на нова ескалация в отношенията с Турция. Той обаче каза, че този въпрос не е продиктуван единствено от собствените интереси на Израел.
„Нека бъдем честни: когато държавите решат да признаят арменския геноцид, те се ръководят предимно от собствените си интереси. Има и държави, които са независими или от Турция, или от Азербайджан, и за тях политическата цена на признаването е много ниска. За държави, тясно свързани с Турция, обаче всяко подобно решение е от политически характер“, смята анализаторът.
Същевременно, според него, спецификата на Израел е, че в продължение на много години в страната действат сили, които се опитват да възпрепятстват напредъка по въпроса за признаването на арменския геноцид.
В отговор на въпрос дали Турция е оказвала натиск върху Израел чрез Азербайджан, Мелконян отбеляза, че в този случай няма значение дали Баку е действал самостоятелно или по искане на Анкара: и двете страни са били заинтересовани този въпрос да бъде изваден от дневния ред.
Според неговите наблюдения, преди 2010 г. Турция е била основната противопоставяща се сила, докато след 2010 г. Азербайджан и различни проазербайджански групи поемат по-активна роля както в държавния, така и в обществения сектор. Нещо повече, Азербайджан винаги се е борил срещу международното признаване на арменския геноцид на държавно ниво, и то не само заради съюза си с Турция.
„Това е свързано и с политиката на Азербайджан, насочена към подкопаване на имиджа на Армения и арменците. В крайна сметка основният аргумент на Азербайджан е, че арменци никога не са живели тук и следователно не е могло да има геноцид срещу тях. Нашите опоненти търсят всяка възможност да отслабят позицията ни на международната сцена“, казва Мелконян.
Същевременно той не изключи възможността Турция да се обърне към Азербайджан с искане за премахване на въпроса за геноцида от дневния ред, предвид близките отношения между Баку и Тел Авив. Политологът припомни, че Турция е играла ключова роля в развитието на отношенията между Израел и Азербайджан.
По-рано арменският премиер Никол Пашинян заяви , че Армения не смята за необходимо да реагира на решението на израелското правителство да признае арменския геноцид, тъй като не е заинтересована от политизиране на въпроса.