25 юли символизира не просто годишнина, а повратна точка, която възстановява историческия облик на арменския народ.
В началото на 1897 г. на окръжното събрание на АРФ Ташнагцутюн, проведено в Тбилиси, е решено племето мазриг да бъде наказано с мащабна експедиция, чиято цел ще бъде отмъщение за избитите воини.
През 1896 г., след самозащитата на Ван, арменските бойци постигат споразумение с османското правителство да заминат за Персия, с гаранция за живота на арменското население на града. Кюрдското племе мазриг обаче, по заповед на султан Абдул Хамид II, избива бойците по пътя. Повече от 300 млади арменци са убити при арменофобския акт, извършен от кюрдското племе. Групата арменски бойци е водена от члена на Ташнагцутюн Бедо, Мкртич Аветисян /Арменаган/ и Мардиг /Хънчаг/.
В ранните часове на нощта на 24 срещу 25 юли 1897 г. 235 бойци ташнаги, 40 от които на коне, преминават турско-персийската граница. Експедицията, тръгвайки от Салмаст, прекосява склоновете на планината Араул и се насочва към равнината Ханасор, югоизточно от езерото Ван, която е била лятното място за събиране на племето мазриг.
Вартан (Саркис Мехрабян) и Ховсеп Аргутян бяха назначени за командир и помощник-командир на експедицията, а Никол Думан, който представи идеята за експедицията, беше един от четиримата капитани.
Няколкочасовата битка завърши с постигането на посочената цел – унищожаването на племето мазриг и пълната победа на федаините. Нещо повече, нападението срещу племето мазриг в равнината Ханасор създаде силен шок в арменските, кюрдските и турските среди. За арменците това беше израз на смелост, волята на арменеца и арменските федаини да отхвърлят робството и да се изправят срещу потисничеството след ужасните кланета, които го предшестваха, а за турците и кюрдите – послание, че за арменците ерата на робството и подчинението вече е приключила.
Кампанията при Ханасор разкри високия характер и моралната строгост на федаите от Ташнагцутюн. Федаините, които в разгара на битката не закачаха жени и деца, бяха преди всичко хвалени от самите кюрди, като по този начин утвърдиха справедливото лице на арменската освободителна борба.
Кампанията на Ханасор се представя като израз на съвременното военно-политическо мислене, което е привлякло към международните граници възможността за арменска политическа роля.
Така Ханасорският поход и неговите смели герои се превърнаха в пример както за арменския народ, така и за новите арменски поколения, които видяха в строгостта и благородството на федаините от Ташнагцутюн отношението, което укрепва волята за борба и националното достойнство на арменския народ.
Кампанията в Ханасор служи едновременно на няколко основни цели. Директно, тя беше мощно предупреждение към кюрдските племена, живеещи на границата, които затрудняваха нашите революционери да се „приберат у дома“. На второ ниво, в рамките на арменския вътрешен фронт, тя разруши стената от консервативни обвинения и резерви, която се сгъстяваше около новосформираната революция, посвещавайки военната мощ на АРФ. На трето ниво, тя изправи всички – от турските власти до великите сили и международното обществено мнение – пред реалността, че арменската революция е движение със силни народни борби и заразителен национален характер.
Освен това, Ханасор се превръща в люлка на доброволците и войниците, построили Сардарапат. След шест века робство, мъчения и експлоатация, за първи път голяма арменска армия вдига знамето „Смърт или свобода“, крещи „Отмъщение, отмъщение“ и започва мащабна военна операция за защита на честта на арменския народ и обуздаване на престъпника.
В тези жестоки дни е уместно непрекъснато да си спомняме за Ханасорската кампания, наказващата ръка на арменския народ.
Хайреник