„Ако има хора, които нямат представа какво ще се случи след оставката на Рубен Варданян, тогава искам да направя прогноза, след което вие преценете: тази оставка е спасение или предателство. С оставката на Варданян Азербайджан неминуемо ще обяви „старта на програмата за реинтеграция на Карабах“. Следващата стъпка ще бъде инсталирането на контролни пунктове. Наближава краят на президентския мандат. Азербайджанските власти ще забранят организирането на изборите и ще изискват кандидатът да бъде одобрен от тях. Като компромис те ще позволят народът на Арцах да избира, но пълномощията ще бъдат одобрени с указ от Баку“, написа във Фейсбук политологът Ара Погосян.
„ ЩЕ КАЖЕТЕ ЛИ ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО И НАРОДЪТ НА АРЦАХ НЯМА ДА СЕ СЪГЛАСИ? Извинявам се, но след като се съгласиха с оставката на Рубен Варданян, ще се съгласят на всичко. Защо? Защото днес, с оставката на Варданян, пътят може да се отвори, но утре пак ще бъде затворен с ново искане и по този начин – пак, и пак, и пак, докато от Арцах като субект не остане нищо, “, завършва Погосян. И с цялата безпощадност и жестокост на тези думи човек не може да не се съгласи с него – поради тяхната също толкова безмилостна реалност.
Преди няколко дни вече писахме с позоваване на депутата от Народното събрание на Арцах Акоп Акопян, че властите на Степанакерт, оглавявани от Араик Арутюнян, верният поддръжник на Никол и съучастник в престъпленията по време на 44-дневната война, излязоха с нов дневен ред: „ Или Рубен Варданян трябва да си тръгне, или Арцах ще остане в блокада, без ток и газ. Изкуствеността и абсолютната фалшивост на този разказ е толкова очевидна, че изглежда, че никой нормален човек не може да повярва в него. Но упоритите слухове, че на 23 февруари Арутюнян ще обяви оставката на Рубен Варданян, уви, се потвърждават.
Подлостта на това, което прави Арутюнян, подчинявайки се изцяло на Пашинян, който очевидно се е върнал от Мюнхен с турски инструкции да се отърве спешно от държавния министър на Арцах, просто не може да бъде оценена. Вярно, той беше достатъчно умен да не направи това на знаменателния ден от 35-ата годишнина на движението в Арцах на 20 февруари, освен това тримата лидери на републиката подчертано заедно почетоха паметта на героите, паднали в борбата. А прессекретарят на Арутюнян заяви, че назначаването на държавен министър е изключително вътрешна работа на Арцах и Азербайджан няма абсолютно нищо общо с това. В същото време Арутюнян на същия ден обяви „съобщението“ на 23 февруари, което не можеше да не предупреди.
Защото, когато ръководителят на републиката лъже народа си през всичките 44 дни на една кървава и съдбоносна война, когато той съвестно изпълнява всички заповеди на турския агент, седнал в Ереван, и по този начин става част от вражеския режим, който окупира Армения, когато той предпочита собствения си бизнес и собственото си благополучие пред интересите на държавата, от такъв лидер нищо добро не може да се очаква. И всяко негово „послание“, особено огласено в такава трудна ситуация, ще се възприема изключително и само в негативен и обезпокоителен смисъл.
НИЕ НЯМА ДА ВЗЕМАМЕ РОЛЯТА НА АДВОКАТИ на Рубен Варданян, а и едва ли има нужда от това. Но за 100 дни от мандата си като държавен министър, този човек успя да вдъхне на хората надежда, която Пашинян и Арутюнян почти напълно им отнеха. Той убеди хората, че ако има и най-малката възможност за защита на Родината, трябва да се борят за нея. Той организира работата на правителството и непрекъснатия живот на републиката в най-трудните условия на блокадата възможно най-ефективно, предотвратявайки появата на хаос и паника.
На фона на полуграмотните провинциалисти, които днес са начело на Армения и Арцах, за първи път през последните години правителството на втората арменска държава беше оглавено от абсолютно завършен бизнесмен с връзки в бизнес и обществени кръгове на много страни по света, известен филантроп – инициатор и спонсор на много благотворителни проекти. Благодарение на неговия авторитет и връзки ситуацията в обсадения Арцах стана известна на широка световна публика от интервютата, които Варданян даде на блестящ английски език за много чуждестранни медии, включително най-престижните.
Човек, който не е роден и не е живял в Арцах, който просто има корени в Арцах, като много арменци, се превърна за много жители на републиката в единствената надежда, че ще бъде възможно да се запази Арцах арменски, въпреки че първоначално нивото на доверие в него, бивш гражданин на Русия, беше ниско . Но това ниво и рейтингът на Варданян непрекъснато нарастваха и за тези около три месеца достигнаха впечатляващи цифри.
Разбира се, всичко това не се хареса нито на Пашинян, който виждаше и Рубен Варданян като заплаха за собствената си власт, нито на Алиев и Ердоган: Варданян обърка всички карти в антиарменската игра на турците и техните васали в Ереван. В тази ситуация Араик Арутюнян се държеше малко настрана – всъщност той самият покани московския бизнесмен да оглави правителството на Арцах. А Араик Арутюнян имаше шанс да спаси собствената си репутация, като не се подчини на искането за уволнението на Варданян. Да спаси не само репутацията си, но и душата си и донякъде да измие стигмата на предател.
Но мижитурките рядко се променят – страхливостта и психологията на роба стават неразделна част от тяхната природа, затова дори в най-отговорните ситуации те предпочитат да се подчиняват и кротко да плуват по престъпното течение, вместо да намерят сили да се съпротивляват. Няма съмнение, че самият Арутюнян добре осъзнава, че това е последната му възможност да не остане в историята като един от глутницата предатели на Родината и да изчисти името си от дебелия слой николовска помия, здраво полепнала по него. Освен това той добре осъзнава, че изпълнява искането не само на Пашинян, но преди всичко на Алиев и с това прави първата стъпка към подчиняването на Степанакерт на Баку.
Но този човек е толкова подъл и неморален, че предлага да вземе поста държавен министър на друг, когато на този стол все още седи Рубен Варданян. В същото време цинично се разпространяват слухове, че Варданян уж се е съгласил да заеме поста съветник на Арутюнян, въпреки че това е абсолютна лъжа. По всяка вероятност Арутюнян също е поласкан от идеята, че такъв човек може да заеме мястото само на негов съветник.
Струва им се, че унижават Рубен Варданян, но всъщност Арутюнян и близкият му кръг се самоунижават, пълзящи и гърчещи се в пристъп на лоялност към турците и турчеещите се арменци. Това означава, че те сами подписват присъда за себе си, като по същество започват процеса на предаване на Арцах. И ако утре Арутюнян бъде любезно предложен да стане губернатор на Алиев, няма съмнение, че той ще се съгласи.
В тази ситуация последната дума има народът на Арцах. Тази нация, понасяща най-тежките изпитания, днес е просто претопена от безродни създания. Ще се съгласи ли народът на Арцах с такъв изход от ситуацията или отново, както се е случвало неведнъж в историята, ще избере неравна борба, като по този начин ще даде пример на целия арменски народ?
Марина ГРИГОРЯН, „Голос Армении“