На 22 юни Капанският съд обяви присъда срещу азербайджанския военен Хюсеин Ахундов, който на 7 април заедно с партньора си незаконно премина границата с Армения. Съдът го призна за виновен в убийството на охранителя в Зангезурския медно-молибденов комбинат Хайрапет Меликсетян и го осъди на 20 години затвор. По-рано вторият азербайджански войник Агшин Бабиров беше осъден на 11 години затвор за незаконно преминаване на границата, незаконно пренасяне на огнестрелни оръжия и боеприпаси през държавната граница.
„ Голос Армении“ ВЕЧЕ ПИСА , ЧЕ ДОРИ ПО ВЪПРОСА ЗА ВОЕННОПЛЕНИЦИТЕ Пашинян и Алиев действат предизвикателно заедно. Нека ви напомня, че непосредствено след залавянето на първия азербайджанец – между другото и двамата бяха задържани не от съответните органи, а от обикновени граждани – лично Пашинян се опита да ги оправдае. Определи ги като „жертви на маразм“ и не криеше намеренията си незабавно да върне диверсантите на своя приятел Алиев. Най-вероятно това щеше да се случи, ако Ахундов не беше убил 56-годишен невинен човек, като по този начин значително усложни задачата на Никол.
Напомням също, че на 26 май Азербайджан, с очевидната цел да създаде основа за размяна, отвлече двама арменски военнослужещи, като ги представи като диверсанти и ги арестува със „съдебно“ решение. Нямаше никаква реакция от страна на Ереван на този съдебен фарс – общо взето, след няколкодневен официален шум де факто властите на Република Армения напълно забравиха за Арутюн Овакимян и Карен Казарян, което още повече засили увереността им, че всичко върви според предварително разработен сценарий, а двамата отвлечени арменски войници ще бъдат върнати само успоредно с връщането на истинските диверсанти, единият от които е убиец.
Нито в Ереван, нито в Баку обаче няма да крият особено наличието на споразумения: съвсем не е случайно, че в същия ден, когато Ахундов беше осъден в Капан, азербайджанските медии съобщиха нови „подробности“ от „делото“ на отвлечените арменски военнослужещи. Според тези данни наказателното дело е прехвърлено в съда за тежки престъпления в Сумгаит. Освен това от нищото по делото се появиха жертви – и то четирима наведнъж. От какво точно са „претърпели“ все още не се съобщава, но човек не може нито за миг да се съмнява, че всичко ще бъде объркано в най-добрите традиции на азербайджанската машина за лъжа. Междувременно да обърнем внимание на още една проява на ритуалност в действията на Баку: процесът ще се проведе в самия град Сумгаит, чието име отдавна от края на февруари 1988 г. е нарицателно за арменците. Също съвпадение? Наистина ли? Разпоредителното съдебно заседание е насрочено за 3 юли.
Да се върнем обаче на процеса в Капан. Подобно на процеса срещу първия диверсант, той се проведе при закрити врати – точно както преди 2 години в същия Сюник набързо и неусетно бяха осъдени сирийски диверсанти, участвали в 44-дневната война и виновни за убийството на много арменци.
СЕГА ВЪПРОСИТЕ: ЗАЩО ТЕЗИ СЪДИЛИЩА СЕ ПРОВЕЖДАТ ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ, и защо не в столицата? Каква тайна може да има в първото нарушение на границата и в убийството на охранителя на ЗММК от втория азербайджанец? Напротив, всички тези процеси трябваше да се провеждат публично и шумно, с широко внимание, включително чуждестранни медии, към престъпленията на Азербайджан срещу арменския народ, извършени и до днес.
Но не, Пашинян не иска да рекламира тези престъпления и по този начин да „дискредитира“ своите турски съучастници – той иска да направи всичко бързо, задкулисно и да се отърве от това „главоболие“. Причината е проста: всичко това противоречи и пречи на прословутата му „ера на мира“, не му позволява да убеди глупаците, които все още му вярват, че е възможно и необходимо да бъдеш приятел с турците, независимо от всичко. Оттук – закрити съдебни процеси без подробности, минимум информация и неудържим сърбеж диверсантите и убийците да бъдат върнати възможно най-скоро на Алиев.
Както непосредствено след войната, буквално веднага Пашинян върна през декември 2020 г. осъдените на доживотен затвор карвачарски убийци на 17-годишен арменски младеж. След завръщането си те не прекараха и секунда в затвора.
Фактът, че Бабиров и Ахундов, като диверсанти от Карвачар, подобно на убиеца от Будапеща Сафаров през 2012 г., ще бъдат освободени при пристигането си в Баку, не подлежи на съмнение – и Пашинян е наясно с това. И ако първите трима все още са лежали съответно 6 години и половина и 8 години (Сафаров в Будапеща, тези двамата в Шуши), то за убийството на Айрапет Меликсетян Ахундов ще лежи само няколко месеца в затвора в Армения. Но и това, разбира се, изобщо не притеснява Пашинян: главното за него е да върне убиеца на Алиев и дори да си припише заслугата за „спасяването“ на двама невинни арменски военнослужещи, отвлечени точно с тази цел.
Въпреки това Никол ще трябва още малко да сдържа гнусните си настоявания за незабавна екстрадиция на диверсантите на Алиев, защото след произнасянето на присъдата на Капанския съд възникнаха проблеми. Факт е, че близките на убития пазач категорично не са съгласни с присъдата, настояват за доживотна присъда и възнамеряват да обжалват. Това заяви адвокатът на потърпевшата страна Карен Алавердян, който подчерта в интервю за 168.am, че жалбата ще бъде подадена независимо от посоченото в съдебния акт и това е ясно на всички присъстващи в залата. че присъдата е поне отчасти незаконосъобразна и необоснована.
СПОРЕД ДУМИТЕ МУ ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА за вината на азербайджанеца, който сам заяви, че е убил Меликсетян само за да вземе телефона и колата му. Веднага са повдигнати обвинения по 7 члена от Наказателния кодекс, единият от които е убийство при утежняващи вината обстоятелства, така че семейството на жертвата чакаше справедлива – доживотна присъда, отбеляза Алавердян. Той подчерта още, че в момента не може да се говори за екстрадиция – това е възможно едва след влизане на присъдата в сила.
И най-важното е, че е невъзможно да не се съгласим с адвоката, че присъда от 20 години по никакъв начин няма да възпре врага от по-нататъшни нарушения на границата, проникване на територията на Армения и извършване на различни престъпления, включително убийството на арменски граждани. Особено ако са сигурни, че след няколко месеца със сигурност ще се върнат у дома и ще бъдат освободени от всякакво наказание. В края на краищата всички разбират, че лично на Алиев не му пука за тях. Той трябва да създаде прецедент неговите бандити да останат напълно безнаказани за престъпленията, извършени в Армения, за да няма недостиг на тези, които искат да продължат тези престъпления.
Пашинян е наясно с това, но не му пука за гражданите си – и тези, които са убити от изпратените от Баку диверсанти и убийци, и тези, които са отвлечени с цел последваща размяна, фабрикуват дела срещу тях, осакатяват, осъждат и разбиват живота им. Дори и да се върнат по-късно – за разлика от онези стотици, които тънат в ада на затворите в Баку повече от 2 години и половина и които отдавна са забравени от окупационните власти на Армения …
Марина ГРИГОРЯН, „Голос Армении“