Изследване на връзката между арменската селска къща-кръстокуполният храм-влиянието върху ранният готическият стил
Научната статия представя създаването и развитието на арменската църква от подземно жилище, където се събират първоначално християните по време на гоненията им, основа за проектиране на кръстокуполния храм и повлиява на църковната архитектура в Европа. По-специално оказва въздействие върху ранният готическия стил, благодарение на издигането без допълнителни опорни колони в залата, чиито товар се поема от припокриващи се арки, вследствие на грандиозни изчисления на архитекти и инженер-конструктори.
Според изследвания на арменски и чуждестранни специалисти средновековната арменска архитектура през VIII-XI век повлиява върху развитието на църковната архитектура в Западноевропейските държави и също на ранния готическия стил (проф. Степан Данилович Лисициян, арх. Торос Харутюн Тороманян). Изключително изобретение на арменските архитекти са отличаващите се зали, изградени без колони в интериора, чиито товар се поема от припокриващите се арки, стъпващи върху пресичащи се такива. Ярката пластика и основните разделения са изцяло оформени от конструктивни елементи, които създават ясна и текстонска структура на центричния оребрен свод. Прозорец под формата на купол или шатра, разположен върху квадрат от пресечени арки, обогатява композицията и придава хармония и вертикалност. Характерен пример е Големият Гавит на манастира Ахпат (1209 г.). Въз основа на идеята за единението на човека с Бога, чрез протегнати ръце към небето и споменатите елементи на тогавашната селска къща в Армения се оформя първиничният модел на куполна църква, който преодолява базиликата и се опредметява най-напред в Армения през средата на VI век. Новата форма на църква получава названието куполна.
Изворът на живота на арменците се таи именно в съкровището на културата и религията, чиито център се явява най-древното светилище Катедралата „Ечмиадзин“ в светият град Ечмиадзин, означаващ в превод от арменски език „мястото, където единственият род се е събрал“. Неслучайно и арменската азбука започва с буквата „А“ първата на думата „Аствадз“, олицетворяваща „Бог“.
Археологическите разкопки и съответните изследвания на древни селища, обитавани пещери и хълмове, отломки от сгради и различни видове гробници нашепват за бита и културата на арменския народ, населяващ Арменското плато (Арменската планинска земя), датиращи през периода XVII-XVI в. пр. н. е., впоследствие на урартската култура.
Използвани са народните строителни принципи в изграждането на сградите в Армения от Късната античност. Представляват трикорабни постройки или четириъгълни в основата си дървенокуполна зала с отвор в тавана, служещ за димоход, проветрение и връзка с природата. Те са запазени до началото на XX век. Археологическите разкопки в Двин показват повечето от къщите, собственост на князете и заможните граждани, са разкошни с украсените стенни ниши, скулптурни орнаменти, в някои случаи вътрешен двор.
Първият тип жилища са надземните, които са укрепени с цел предпазване на населението от нашественици и за целта голяма част от тях имат кули.
Вторият тип са подземните, които се срещат в централната част на вулканичното Арменско плато. Те са вкопани под земята и в тях се слиза по стълбище, което се спуска от покрива, разположен почти на нивото на терена. Преимуществото на тези жилища е, че през зимата са топли, а през лятото са прохладни. Оборът за животните и стопанските помещения за съхраняване на продукти се предвидени в рамките на дома. Този тип жилище са прототип на съвременните „високоарменски“ къщи, наречени „дун“ или „кълхадун“.
Характерно за подземните къщи е наличието на тонир, вид огнище, вкопан в земята и иззидан с глина, със своеобразна цилиндрична форма, разположен в средата на жилището. Спомага за затопляне на стаите и над него или около него се нареждат членовете на семейството, за да спят. Тонирът се използва за готвене на ястия и за изпичане на лаваш – традиционния арменски хляб. Над него, в тавана на къщата е изпълняван отвор, наречен „ердик“, служещ за димоотвод и прозорец. Този вид жилище представлява усъвършенствана землянка, чиито тавани са укрепени с греди, които първоначално са дървени и по-късно са каменни. Според проф. Степан Данилович Лисицян (1865-1947) този тип селски къщи служат за основа на проектирането на арменските куполни храмове.¹
От най-ранен период древноарменските къщи оборът не е отделен от стаите за живеене. Известни са като „дуна“. В земята са зарити различни съдове за вино и издълбани ниши за млечни продукти, месо, брашно и други хранителни продукти. В плевнята има помещение, където се събира семейството заедно със съседите на раздумка, особено през зимата. Старците разказват интересни легенди и предания, истории за велики личности на младите с цел те да ги предадат на децата си един ден. След време възниква идеята за отделяне на обора и плевнята от жилището и постепенно придобива реализация. Този тип жилища представляват прототип на съвременните къщи, наречени „дун“ или „кълхадун“. Таванът е укрепен с дървени греди, впоследствие с каменни.
Впоследствие, през IV-V век, започва да се отделя тонира-очака като отделно помещение. Изгражда се зад жилището и представлява част от него, предвид това, че покривната конструкция се явява обща. Това води до изменение на функциите на димоотвода на къщата. Отворът в тавана започва да се ползва за прозорец.
Жилищата в арменските села придобиват развитие през V-VI век. Паралелно с „дун“ (къща) се предвиждат отделни помещения: „тонрадун“, което произлиза от очак + тонир и е предназначено за обори на животните, плевня и мазета. Този тип функционално проектиране се усъвършенства и служи за основа на жилищното строителство през Средновековието и до наши дни.
Друг вид арменско жилище, описано от проф. Степан Данилович Лисициян е правоъгълната каменна сграда с изграден навес отпред.² Тук вече се среща разпределението на жилищни помещения. Важен детайл е подпората на покрива. На тавана, перпендикулярно на дължината на правоъгълната форма е поставена дълга греда, подпираща се върху два дървени дирека (подпора, стълб). За покривната конструкция са използвани летви и върлини. Върху тях се застила камъш и се покрива с водонепромокаема глина. Срещат се по течението на река Аракс.
Основен строителен материал е дървото и по-късно започва да се употребява камъка. Паралелно се използват кирпич и тухли, също и туф. С развитието на културата се подобрява бита на арменския народ. Изграждат се големи къщи с широки стаи и прозорци с цел да бъдат просторни, слънчеви и осветени, включващи големи тераси.
В историята на арменската култура значимо място заема архитектурата, която преживява голям подем през IV-VII век. Тя се явява в Армения една от най-интересните сфери на изкуството чрез художествената украса на църквите със стенописи и фрески. През този период се изгражда столицата Двин, отличаваща се с яките си крепостни стени, дворци, замъци, църкви, храмове, обществени здания. До днес е съхранено много малко от тези ценни творения, предвид нахлуващите разбойнически групи, които са ги разрушавали, както и периодическите земетресения, заличили архитектурни паметници.
В някогашната столица са запазени здания, отличаващи се с помпозната си архитектура, открити през последните няколко десетилетия, Тронната зала на арменските Аршакидски князе (IV век), дворците на Католикоса (V век) и на марзбана (VI век), двореца на Крикор Мамиконян в Аруч. Частните сгради от Ранното средновековие се намират почти в руини, за разлика от църквите и храмовете през същия период.
Върху основите на езически храмове, разрушени в началото на IV век по време на разпространяването на християнството, са издигнати една значителна част от най-древните църкви. Първоначално стила и украсата им са семпли. В последващите векове те стават по-сложни и по-пищни. Делят се по стил на следните три вида:
- Еднокорабна базилика от IV-VI век. Тя представлява тясна и дълга зала, изградена в посока изток-запад. Входовете и прозорците са със сводеста форма. Гредоредът на покрива е във формата на подкова. Този вид църква е изградена в Двин през 553 год. Запазени са храмовете в Карнут, Гарни, Парби, Ехварт.
- Трикорабна базилика. Наподобява на предшестващите храмове по стил, но се отличава по големина и обширност. Спрямо централния кораб, явяващ се център, са разположени по едно крило от двете страни, разделени съответно с колонада (цял ред колони) от него. Покрити са с дъски или с каменни плочи. Сводовете също са подковообразни. Този вид са известни в Касах, Аштарак, Одзун, Ереруйк, Ехварт.
- Куполна църква, изграждана през VI-VII век. Това са храма Ечмиадзин, главната катедрала в Двин, църквите в Бъдхни (VI век), Аруч (VII век) и други.
Считам, че проф. Степан Данилович Лисициян прави връзката между селската къща и кръстокуполния храм, поради това, че християните в началото осъществяват сбирките по домовете си през периода на усилените гонения и те се събират в тесни дълги подземия-катакомби за по-голяма сигурност. Когато прекратяват преследванията, наемат или купуват къщи, наричани от тях църква. Първата християнска базилика е от времето на Константин Велики, в началото на IV век. Вътрешното пространство придобива изключително голямо значение, понеже богослужебният ритуал се извършва пред богомолците на закрито. Поради това същата взаимства римската базилика за образец, понеже конструкцията предоставя възможност да се оформи голямо вътрешно пространство, в което да се събират повече хора. Абсидата³ произлиза от източните езически храмове. Там се помещава идолът (Светецът). Кръстокуполната църква възниква през V век, във връзка с приемането на култа към кръста.
Запознавайки се със селските жилища в Арменската планинска земя, не е възможно да не се забележи, тогава съществуващите два вида съоръжения, конструктивно различаващи се един от друг – „обор“ („гом“) и „къща“ („тун“). Първият вид селска къща има удължен план, разделен на три по дължина подпорни стълбове вътре в помещението. Вторият вид по план е „квадратен“, с „куполовиден“ покрив. При значително не напълно събрани материали до сега, аз за сега не смея да повдигам въпроса какъв тип са тези, по произхода си, дали са от една етническа категория или различни. Но разглеждайки тази тема, не мога да не подчертая редица сравнения, което забелязвам при изучаване на селските жилища на Арменската планинска земя, в смисъл тайната архитектурна форма. Най-вече забелязвам съвпадение на „обора“ („гома“) с базилика – съвпадение, което принуждава да обърнем внимание на монументална архитектура на Армения.¹
Широко разпространена за времето си в Близкия Изток и дълго съществувала базиликата, която е получила специално развитие на елинистическа почва и същата е превърната в храм, едва ли е възможно без подготвена жизнена среда, която произвежда различни местни видове и разновидности в определени райони, и именно в Армения срещаме в местни базилики от християнското време, свойствената за тях сравнително тесен страничен неф (неф или кораб – издължено помещение, част от интериора, ограничено от една или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения), който се среща паралелно в планировката на обора. Тук може да се намери съпоставка, в качеството на сравнителен материал обор-въздух с отделения, отредени за почетни, официални лица, съществуващи в атинските и римските базилики. Обръщайки се към „куполната“ къща, трябва да се отбележи, че не е случайно сходството на метода на преход от квадрата към осмоъгълника на тавана чрез изрязване на ъглите, които са налични в куполните арменски християнски църкви върху тромпите и практикуването в домовете на използването на каменна конструкция с орнаменти; в каменната конструкция на арката, по същество на конструктивния замисъл, допринася същата работа, която е поставена на гредата в дома. По-нататък се обръща внимание и на сходството на „тонрадун“ = очак + тонир съвместно със страничното „складово помещение“ в източната част на храмовете, където по средата има апсида, а от двете страни – сакристия⁴ и олтар; приликата понякога се простира върху детайлите: „малки очи“, врати към килера, вход със свод и т.н. Но в древноарменските църкви често се срещат правоъгълни по план апсиди, чието наличие, наред с полукръглите, повдига въпроса за това, дали те са във връзка с подобни части на жилищни местни сгради, където съответните форми са свързани с дървен или каменен таван. Поставяйки този въпрос пред историците на древноарменската архитектура, тук съм длъжен да напомня, че внимателното проучване на мнението на австрийският учен Йозеф Стржиговски, счита апсидата за мотив, пренесен в Армения от елинизма (историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща античния период, който започва от смъртта на Александър Македонски до създаването на Римската империя от Октавиан Август). Разбира се, когато се работи по този въпрос, е необходимо паралелно с изследването на паметниците на материалната култура да се извърши и лингвистичен анализ на съответните термини – олтарно възвишение (хоран) и други.¹
Краят на V век бележи началото на нова и оригинална конструкция. Появяват се първите куполни храмове, чието начало произлиза от древното арменско жилище „кълхадун“, представляващо просторна квадратна стая с шатрообразен дървен покрив. Тази шатра се получава въз основа на кръстосването на гредите, от които всяка по-горна рамка е с по-къси страни от по-долната и по този начин покривът постепенно се издига, същият се стеснява и образува купол. В центъра се отваря отвор за дима и светлината, наречен „йертик“. Арменските строители съумяват да изграждат сводестия купол от специално издялани камъни с пирамидална форма. Характерен белег на арменската църковна архитектура остава и до днес конусообразният купол. Умението да се изграждат сводести куполи с конусообразна външна форма се предава от Армения на Грузия и Византия, и оттам на Западна Европа, проявявайки се в романския стил. Предимно този метод се прилага в страните на Балканския полуостров. Например това е прочутият храм „Сан Витале“ в осмоъгълна форма, находящ се в град Равена, Италия, изграден от арменецът Даниел. Сводестите рпозорци и врати на храма в Тегор служат за първообраз на арабския архитектурен стил след X век. Обаче френският учен Тексие констатира, че подковообразните арки са познати и ползвани в изграждането на храмове Армения още през V век, и открива прототипа им в Тегор.
Княз Вахан Мамигонян възлага преустройването на базиликата в Ечмиадзин в храм с куполна композиция в края на V век. Куполът се предвижда да стъпи върху четири масивни колони, които оформят подкуполното пространство и оттам се извисяват апсиди в четирите посоки на света. По този начин се получава кръстообразния план на основата и кръстокуполната конструкция на храма. В някои случаи, липсват подпорните колони и куполът ляга върху стиковете на зидовете на четирите апсиди (арка, свод). Образува се единно интериорно пространство. Например, гореупоменатите два конструктивни принципа се срещат в църквите към манастира в Одзун (VI-VII век) и „Света Гаяне“ към Ечмиадзин (630 г.).
От началото на VI век първоначално в Армения започва строителството на централно куполни църкви и куполно покриване на базиликите. Хипотезата гласи опредметяване на идеята, на убеждението, че Бог е на небето и Той реално господства над човека, доколкото присъства в църквата, където се чувства по-свободен и по-спокоен. Векове наред вярващият арменец-християнин отправя молитвата си към небето, където според него е Бог. Отъждествява небето с Бога. Когато човек е в църквата, чувства единението си с Бог. Това чувство трябва да се изрази по определен начин и на специално място. За целта е избрана християнската църква. Налага се да придобие нова форма и конструкция, отличаваща се от базиликата. Изисква се да извисява човека към небето. От една страна да го озарява с божествена светлина, от друга – да го извисява нагоре към небето, към Бог. Църквата трябва да осигури усет за интимност, задушевност. Модел се открива в някои елементи на народния дом. По онова време къщите имат в средата на тавана прозорец, който се крепи върху четири дървени греди.
Първите куполни църкви са изградени в Тегор, Артиг, Лъмбад, Оцун, Бъдъхни и други. Катедралният храм в Ечмиадзин представлява един от първите образци на централно куполно съоръжение в историята на арменската архитектура. По примера на този храм са изградени в Багаран, в Мастара, „Свети Хрипсиме“, който се счита за един от бисерите на арменската класическа църковна архитектура през VI век.
Катедралният храм в Ечмиадзин представлява един от първите образци на централно куполно съоръжение в историята на арменската архитектура. По примера на този храм са създадени храмовете в Багаран, в Мастара, „Свети Хрипсиме“, считан за един от бисерите на арменската класическа църковна архитектура от VI век.
През VI-VII век възникват и кръстообразни централно куполни храмове, изящни църкви, в чиято композиция формата на кръста се подчертава и с външната и с вътрешната страна.
В края на VI век възниква и в VII век се усъвършенстват нов тип арменски църкви, известни под името „тип Хрипсиме“. Най-стар образец е църквата в Аван, изградена преди 519 год. Класически пример на кръстокуполен храм без колони е „Света Хрипсиме“ в Ечмиадзин, издигнат по време на Католикос Комитас през 613 год. Куполът увенчава монументалната композиция, придава й внушителност и възвишеност във вид на олицетворение на възхвала към Бог, присъстващ в храма и бдящ над света. Постигнато е неразривно единство между конструктивното и обемно-пространственото решение. Храмът представлява компактна зала, разположена спрямо вертикална ос, чиито купол стъпва върху зидовете. Съвременните специалисти изразяват възхищение на умението на арменския строителен гений по време на Средновековието да уравновесява конструкцията с цел тежкият купол с барабан да издържи върху арките, подпиращи се на четири колони, иззидани от вулканичен камък.
Арменските храмове са със строг облик и с ясни геометрични пропорции, които им придават величие. Украсата е аскетична и се състои от резбовани каменни релефи. Постепенно композицията на храмовете става по-сложна в план, кръстът се трансформира в звезда, динамично изтеглена във височина и разчленена. Изграждат се и трикорабни куполни базилики, както катедралата в Двин. Откъм западната фасада на храмовете се пристрояват кавит (предверие) и камбанария.
Архитектурата в Амения изживява нов разцвет и развитие през първата половина на VII век, когато се появява нова форма в планировката. Шедьовър на средновековната арменска архитектура и на централно-куполният храм се счита храмът „Звъртноц“, издигнат по време на католикос Нерсес III през 641-661 год., в близост до Ечмиадзин, който внушава тържественост, възвишеност, монументалност. Това уникално съоръжение със своеобразен стил представлява забележителен паметник на изкуството от световно ниво и оставя трайни следи върху развитието на църковната архитектура чрез своите строително-пространствени специфичности, с величествеността си, с барелефите и скулптурите. Според реконструкцията, осъществена от арх. Торос Тороманян през 1904 год. по време на първоначалните разкопки, храмът, който е рухнал към края на X век, евентуално при земетресение, представлява кръгла куполна триетажна конструкция. Всеки от тях отстъпва терасовидно навътре. В основата на кръга е изписан кръст, шест колони образуват три крила в полукръг, образуван от четири полукръгли апсиди и обграден от пръстеновиден коридор. Интериорът на втори етаж се явява емпоре на централната зала. Трите апсиди, с изключение на източната, откъм олтара, са изградени във вид на колонади, завършващи с арки. Куполът стъпва върху четири масивни колони при стиковете на апсидите. Храмът е богато украсен отвън с релефни каменни корнизи с растителни и геометрични орнаменти, декоративни капители и полуколони. В барелефите преобладават светски мотиви, като библейските сцени са застъпени по-рядко.
През 1904 год., арх. Торос Тороманян изяснява облика и възстановява храма „Зъвартноц“ в Ечмиадзин, който е рухнал към края на X век, евентуално при земетресение. Представлява оригинална композиция, в чиято основа е заложена кръст, образуван от четири полукръгли апсиди и обградени от пръстеновиден коридор. Вторият етаж обгръща като балкон централната зала. Всички апсиди, без олтарната, разположена на югоизток, са изградени като колонади с арки. Куполът, издигнат над най-горния етаж седи върху четири мощни колони при стиковете на апсидите. Храмът е богато украсен отвън с релефни каменни корнизи с растителни и геометрични орнаменти, декоративни капители и полуколони. В барелефите преобладават светски мотиви, като библейските сцени са застъпени по-рядко. Забележителен и ненадминат шедьовър на арменската архитектура, който внушава тържественост, възвишеност, монументалност.
Строителството на централнокуполните църкви, по план във формата на кръст, известни като „Ечмиадзинският“ тип в църковното строителство, са разпространени в цяла Европа през VIII-IX век, благодарение на изселването на павликяните. Дворцовата капела на каролингите Сен Шапел в Аахен (806 г.) е изградена под влияние на арменската архитектурна и живописна школи според изследванията на арх. Торос Тороманян и акад. Николай Мар. Подобни са храмовете „Свети Герон“ в Кьолн, „Сан Микеле“ във Фулда и „Жермини де Пре“ в Орлеан, от епохата на Карл Велики.
Голям напредък отбелязва архитектурата в Армения през X-XIV век. Създадени са многобройни забележителни паметници:
- Градовете: Ани, Арцн, Лори, Капан, Сис.
- Манастирите: Датев, Хагардзин, Нор Кетик, Санахин, Гехарт, Мармашен, Текор, Ахтамар, Парцраберд, Канчиберд.
- Дворци, мостове, напоителни канали, кервансараи, страноприемници, ханове.
Значителна част от тях по своята композиция и творчески замисъл, по семплост и величие представляват шедьоври до днес.
В строителството се използват естествени материали като камъка туф, базалт и гранит. Арменските майстори се специализират в обработката им. Много често зидарят-каменоделец сам изгражда съоръжението по изработен от него проект.
Паралелно с архитектурното изкуство се развива и скулптурата. Стилизираните растения и животни, сюжети, изобразяващи християнската архитектура, живота на феодалите, картини от народния бит и занаяти. Образци на изтънченото майсторство, увенчан в изкуство, може да се разгледат в архитектурните паметници на Ечмиадзин, Талин, Аруч, Ашарак, Мрени. Скулптурата е тясно свързана с архитектурата и я подсилва. Грижливо съхранените архитектурни паметници до днес са украсени с разнообразни по съдържание и оценени с висока художествена стойност скулптурни орнаменти, които са изпълнени с изящна тънкост и се открояват като характерни бижута за ювелирното изкуство. Изваяни са скулптури на хора, животни, растения, ловни и идилични картини от труда на земеделеца върху интериорните стени и фасадите на сградите и храмовете. Това са храма на остров „Ахтамар“ край град Ван (Турция), църквите: „Нораванк“, Гехарт“, „Хахпат“, „Санахин“, „Арич“, „Датев“ и катедралата „Дикран Хоренаци“, изградена в първата арменска столица древния град Ани.
Високо развитие достигат миниатюрата и фреската. Дворците и тържествените зали, църквите и храмовете са украсени с прелестни фрески. Известни са в катедралата „Дикран Хоренаци“ към двореца на Багратидите в град Ани, в двореца и храма на Арцрунитите на остров „Ахтамар“, на манастирския комплекс в Санахин.
През X-XI век особено място в арменското творчество заемат хачкарите. Те са вид декоративно изкуство и представляват самобитно културно явление в арменската средновековна история. Паметници, основаващи се на древните национални традиции. Изразяват художественото мислене на епохата. Хачкарът е кръстов камън, произлизащ от превода на думите „хач“ – кръст и „кар“ – камък. Състоят се от постамент (основа) и перпендикулярно на него е поставена правоъгълна каменна плоча (стела) с изработени каменен кръст (хачкар) в средата, заобиколен отстрани от различни геометрични орнаменти или фигури на светци, обединени в стилно и ритмично единство. Традицията повелява да не се повтаря нито един орнамент или розетка.
Проличава приемственост в продължение на изобразителните и естетически традиции на първата древна арменска държава Урарту (IX век преди Христа). В тяхното изработване е въплътена идеята за спасението на душите на хората. Поради този факт хачкарите предават картината на разпятието на Христос, която от своя страна симвлоизира замисъла за саможертвата в името на спасението на човека и човечеството. Това приложно изкуство въплътява в себе си християнската вяра и патриотизъм на арменците, култура и високо ниво на художествен вкус. При изработването им са изобразени детайли от местната флора и фауна, по-късно и различни геометрични форми, понякога се изписват изображения на светци или сцени от Библията. Прелестта се изразява в хармоничността, пропорционалността на орнаментите и мотивите, плод на изящна филигранна изработка. Това изкуство запада през XIV-XVIII век и те се превръщат в обикновени надгробни камъни. Днес хачкарите са признати от световното изкуство.
В Османската империя арменците изграждат еднокорабни базилики, вкопани в земята, понеже тогавашната власт не позволява високи църкви, увенчани с куполи. Понякога откупуват скромни гръцки храмове и преустройват интериора в съответствие с армено-грегориянските изисквания. Поради тази причина въпросните църкви, които се срещат в българските градове – Русе, Силистра, Шумен, Варна, Пловдив, изградени през XVII век, не представляват интерес от архитектурна и конструктивна гледна точка. Храмовете в Полша, Трансилвания, Молдова и Русия следват местните традиции и фасадите им нямат арменски облик.
Арх. Торос Тороманян, воден от предчуствия за наближаващите погроми над арменците, населяващи земите в Западна Армения (днес Източна Турция), се връща в Турция през 1903 год. и посещава древната арменска столица Ани. Този район, включително и град Карс преминават в ръцете на Руската империя през 1878 год. Започват първите археологически разкопки и изследвания през 1892 год., оргазнизирани от Руската академия на науките. Той е водещ изследовател в археологическите разкопки и в научното проучване на историята на средновековната арменска архитектура на Ани. Големи части са професионално разкрити, като редица сгради са измерени и картографирани, а всички находки са детайлно описани. Целта му е да реставрира старата Катедрала „Дикран Хонеци“. Той възстановява архитектурните паметници чрез графика, въз основа на данни от руините.
Резултатите от археологическата експедиция в град Ани арх. Торос Тороманян отразява в академични издания и пише няколко труда за арменската архитектура. Публикациите ни запознават с архитектурата на античната и средновековна Армения. През 1918 година издава книгата „Арменската архитектура в Европа“.
Благодарение на творческия усърден труд на арх. Торос Тороманян се доказва, че средновековната арменска църковна архитектура придобива световно признание като повлиява върху развитието на архитектурата в много държави и същата оказва въздействие върху ранната готика в Европа.
Научните изследвания на древни паметници в град Ани, известен като първата столица на Армения, в сферата на археологията, дава основание арменците да се чувстват съпричастни към появата на ранната готика в Европа. В културологичен аспект достиженията на арменската архитектура и изкуство представляват важна, а в определени периоди и водеща част от световното културно наследство!⁵
Жаклин Бодурова
Източници:
- Саркисян, Саркис – Армения. Духовен и научен живот през вековете (София, 2001), с.29-32, 96, 102-103.
- Арнаудова, О. – Ранно-християнско изкуство, 2017.
- Колектив под научната редакция на акад. Нерсисян, М. Г. – История на арменския народ от древността до 1920 г. (София, 1998), с.124-126, 166-167.
- Бохосян, Михран – Арменската цивилизация (София, 1996), с.55-58, 64.
- Халпахчян, О. Х. и колектив – глава „ Архитектура на Армения“ от книгата „Обща история на архитектурата. Том I. Архитектура от древния свят“, Москва, 1970.
Литература:
¹ Лисициян, С. Д. Крестьянские жилища Вьсокой Армении, Известия КИАИ, т.IV, Тифлис, 1926, с.68-69.
² Лисициян, С. Д. Крестьянское жилище Мегринского района, известия, т.VI, Тифлис, 1927, с.119-133.
³ Абсида – полукръглото вдлъбнато пространство на централната източна стена, където се намира олтарът и презвитериумът.
⁴ Сакристия – помещение, в което се съхраняват богослужебните дрехи и църковната утвар.
⁵ Проучванията са базирани главно върху задълбочените познания на арх. Торос Тороманян в областта на архитектурата.