В музея „Кафесчян“ се състоя представянето на книгата „Правиш филми и мълчиш“ на Артавазд Пелешян, виден представител на игралното и документалното кино, сценарист, актьор и писател, на което присъства и самият Майстор. Книгата е издадена с подкрепата на Министерството на образованието, науката, културата и спорта на РА в рамките на програмите за 100-годишнината на арменското кино. На събитието присъстваха още министърът на културата Жана Андреасян, заместник-министър Даниел Даниелян, представители на филмовата индустрия и любители на изкуството на Пелешян.
Министърът Жана Андреасян поздрави за значимото събитие, което според нея е чакано повече от половин година. „Днес имаме чудесна възможност да се свържем с мислите и думите на любимия Учител, което е рядкост и прави всяка изречена дума още по-ценна. Много е важно да ценим хората, когато са тук с нас. Благодаря ви за тази прекрасна възможност да видя, чуя и да се насладя на вашето присъствие. Времената са сложни, всичките ни мисли са многопластови и в тези условия е много важно да говорим за изкуство и култура, да ценим това, което имаме и да черпим сила от него, за да преодолеем всички предизвикателства. Скъпи учителю, вашето изкуство е силата, която ни тласка да вървим напред и да създаваме възможности за поколенията да се свържат с вашето наследство и уроци.“
По думите на министъра се обсъждат перспективите за създаване на филмово училище на името на Артавазд Пелешян, за да могат учениците, които виждат бъдещето си в света на киното, да се учат от Учителя.
В книгата „Правиш филми и мълчиш“ Артавазд Пелешян представя паметни епизоди от своето детство, младост, младост и изобщо целия си живот и творческа дейност. Майсторът, който снима филми и мълчи през цялата си кариера, украси събитието с мемоари за живота си.
„Преди години живеех в хотел „Армения”. Една вечер реших да се обадя в Киев, за да говоря с Параджанов. Говорихме на различни теми и дори поклюкарствахме за ръководството на студиото. Говорихме повече от час и когато затворих, някой веднага се обади. Беше служителката в пощата. Тя каза, че няма да таксува телефонен разговор, който е продължил около час, защото не е чувала разговор като този между мен и Параджанов през целия си живот. Поиска да ме опознае. С радост се съгласих и я поканих в хотела да се видим и запознаем на следващия ден. Тази жена беше прекрасен човек. По време на друг разговор тя каза: „Можете да говорите в чужбина безплатно, когато пожелаете. Казах, че нямам чужди номера”.
По време на вечерта своите спомени за Пелешян споделиха киноведите Анета Ерзнкян и Сирануш Галстян.