Публикацията на журналиста Наири Хохикян във Фейсбук:
Само преди 2 месеца напълно загубихме Арцах, загинаха поне 300 арменци, още толкова арменци станаха жертви на взрива, а Армения активно се готви за лъскави събития на Новата година. Добре, разбирам, животът продължава, но може ли да е сме по-различни от говедо, чието теле вчера беше заклано, а днес тихо се скита из полето?
Възможно ли е поне да има уважение към 150 000 разселени арменци, загубили родното си място, дом, имущество, гробове на роднини, към тези, които погребаха бащите си, синовете, братята си само преди няколко дни? Възможно ли е да си малко морален и съпричастен към сънародниците си?