Арцах, който има арменски произход и остава арменски в продължение на три хиляди години, беше смазан за три години, обезлюден за три дни и след още три седмици животът в Армения се нормализира и продължава, сякаш нищо не се е случило. На живо ниво арменското общество, гордо с хилядолетния си произход, само за три седмици забрави трагедията на унищожението на трихилядолетното арменство.
Дали е забравило, като е отричало, или е отричало, като е забравяло, ще открият бъдещите изследователи, не само историците и социалните учени, но по-важното, генетиците и психолозите. Особено последните могат да се опитат да обяснят научно мотивите на националното вълнение, преминало от национална трагедия в радост.
След безвъзвратни загуби еквивалентното поведение на здравите хора е поне мълчание. Правенето на купон след погребението на роднина е не само нечовешко, но и издава радостта да се почувстваш освободен от роднината. С такава наслада поне съавторът на националните бедствия вчера безброй часове говореше за всичко, като не успяваше да изрази смисъл. Единственият смисъл и съвет на този безсмислен монолог беше, че ръководената от него държава, както и неговият монолог, е за всичко едновременно, всъщност за нищо.
И посланието беше, че след като въпросът за Арцах вече е решен, може да се мисли за други битови, социални и всякакви други проблеми. За да осъзнаем напълно дълбочината на трагедията, която се случи в Арцах и с Арцах, на първо място е необходимо мълчание, дълбоко, дълготрайно мълчание, както на индивидуално ниво, така и на колективно, обществено ниво. Има поне теоретична възможност това мълчание и осъзнаване чрез него да даде шанс на обществото да отрезнее и да предотврати бъдещи бедствия.
Но този теоретичен шанс, който може да стане идентичен с шанса за спасяване на арменската държавност, ужасява върховния главен бърборко, затова той занимава обществения слух и ума с бърборене, празни приказки, защото в мълчание публиката, ужасена поради дълбочината на собствената си несъзнателна трагедия, може да търси и намери виновника и, намирайки, да мисли за наказание и да помисли да изпълни наказанието.
За да избяга от него, най-низшият началник вдига толкова много шум, че изведнъж хората не оплакват мълчаливо болката и след оплакването не се опитват да направят изводи и правейки изводи, не се опитват да мислят за спасяване на държавата. Във взаимно изключващата се дилема за спасяване на държавата и спасяване на собствената личност той избра второто.
Арутюн Аветисян, 168.am