Джинджифиловите сладки са символ на Нова година и Коледа в европейски страни като Франция, Германия, Швеция, Швейцария, както и САЩ. Историята ни връща към Средновековието, с добавянето на джинджифил като основна подправка. Рецептата за сладкиша принадлежи на арменския монах Григорий Макар. Никополският епископ е светец, роден във Византийска Армения през 10 век, датата на раждането му не е известна точно. В зряла възраст той приел монашески обет, живял в манастир близо до град Никопол Арменски и станал известен като подвижник и велик проповедник.
След смъртта на Никополския епископ, Григорий единодушно е избран на епископския престол. След известно време обаче, обременен от грижите и суетата на управленството, той тайно напуска града и заминава за Италия в търсене на уединение. През 992 г. се премества във Франция, в Орлеанската епархия, където успява като монах отшелник да стане известен със своите подвизи. През последните седем години от живота му тълпи от хора идват при свети Григорий за изцеление от неразположения и в търсене на духовна мъдрост.
От Византия, по това време вече запозната с джинджифила, Григорий Макар пренася във Франция рецепта за монашески сладкиши – меденки с добавка на джинджифил. Във Франция монахът обучава местните жители на изкуството да пекат меденки, превръщайки джинджифила от лекарствен продукт в скъпа гастрономическа подправка. Тогава меденките, изпечени в манастири в Европа, започнаха да се използват като празнично ястие, тъй като беше обичайно да се събира всичко най-добро на масата на Нова година и Бъдни вечер. Джинджифилът беше скъпа подправка. По-късно, когато подправките поевтиняват, традицията да се пекат и раздават меденки за Нова година и Коледа все още се запазва. Предполага се, че Григорий Макар умира през 1010 г., оставяйки в историята рецептата за джинджифиловите сладки, които се превръщат в символ на Нова година и Коледа.