/Част3/
Жаклин БОДУРОВА
Плановата схема на чорбаджийската къща
Плановата схема на големите чорбаджийски къщи от типа на отворената двуетажна са резултат от неколкократни пристроявания и преустройства със запазено основно ядро и отговаря на първообраза, включвайки шест помещения – „в’къщи“, „соба“, „чардак“, „пруст“, „килер“ със скривалище и „изба“. Големият брой помещения – гостна, салони, стаи, появили се на по-късен етап, заедно с многобройните и хитри вътрешни връзки и богатата декоративна украса свидетелстват за охолния живот с комфортни удобства на фамилията и за липсата на сигурност през онези времена.
Разгледаните примери представляват образци за постепенното развитие и обогатяване на основната планова композиция, обема и фасадата на най-простата и първична схема на къщата. Сложният план дава своето отражение върху обемния силует и живописно разработените фасади на сградата, свързана много сполучливо с раздвижения терен на двора и изпъкваща в общоградския ансамбъл.
Примери и съпоставки
Наличието на известни елементи на планово-пространственото и обемно-фасадното изграждане свидетелстват за пригаждане на определени планове към изискванията на собствениците на къщите, по произход турци, който е различен относно цялостния архитектурен облик от този на къщите на българи, евреи, гърци и арменци. Запазването на автентичния вид и разположение на помещенията, както и на двора, дават представа за отношението и вписването на къщата към градската атмосфера и уличния силует.
Тук трябва да обърнем внимание на едно малко помещение, което се среща и в четирите споменати къщи и представлява типичен белег за турското жилище. Това е банята. Тя е прилепена до разделителната стена между „собата“ и „в’къщи“ до огнището за осигуряване на по-добри условия за бързо затопляне на мокрото помещение.
Банско е интересен архитектурно-исторически резерват със съхранените къщи, характерни за този район, които се изграждат изцяло от дебели масивни каменни стени, както и оригиналната улична схема от епохата на Възраждането. В миналото на двата бряга на река Глазне са разположени работилници, в които чрез задвижване с водна сила са обработвани вълнени тъкани и дърводелски предмети. В центъра на селището около църквата и кулата са съсредоточени старите търговско-занаятчийски сгради, дюкяни и механи в приземията на къщите с вход откъм улицата. Подходът към етажа се осъществява чрез външна дървена стълба, отвеждаща на открит чардак и гледка към двора. Тук се забелязва обособяването на тоалетни и мивка в дъното на пристроен тесен и дълъг коридор от страничната фасада на къщата.
Боженци е малко селище, притаено между северните хълмове на Средна Стара планина, чиито къщи са накацали на двата бряга на река Божанка. Уличната схема е в духа на Възраждането със своите стръмни и криви улички, покрити с каменни настилки. За този район е характерна двуетажната къща с каменните приземия, където са предвидени складовете и дюкяните към улицата, ъгловото влизане в стаите и групирането на входовете, ъгловото огнище и стенната зидана печка, с бяло измазани фасади и еркери на етажа, с широките стрехи и покривите с каменни плочи. Жилището е развито на етажа, чиято планова схема представлява правоъгълник с по една стая в трите ъгъла и ъглов чардак (салон) с гледка към двора. От ъглов чардак се влиза в голямо и представително помещение с огнище, поставено в ъгъла между двете стени, и място за съхраняване на съдовете за вода (водник) – „в’къщи“, от там в стаята със зидана печка, богато оформена с долапи, полици, дърворезби и апликации – „собата“ и в още една стая – „одая“. Тук се забелязва в един от ъглите на чардака (салона) на един от отворите върху парапета (на един от прозорците върху перваза) е поставена дървена или каменна плоча, която служи за мивка.
В архитектурно-историческото селище Арбанаси, разположено сред живописна природа, скътано в непосредствена близост между Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, са запазени къщи от XVII-XIX век, отличаващи се с голям обем, модерни планове и богато художествено изпълнение на интериорите, предвид благоприятните икономически условия. Приземието служи за стопански нужди и за съхраняване на стоката на търговеца. В него се влиза през здраво обковани дървени врати, вградени в полукръгли каменни ниши. Вътрешната дървена стълба отвежда към ъглов чардак на етажа, изграден от дърво. по-късно той се затваря и се превръща в салон, където стопанинът приема гостите си. Към него принадлежи малка стая с богато интериорно оформление, предназначена за гостите. Тези две стаи представляват официалната приемна част на къщата. На чардака има втора врата, отвеждаща към вътрешен коридор, на който от двете му страни са разположени две помещения, които представляват дневната зона. В дъното на коридора има излаз към трета група помещения от битово-домакинската част на къщата. Тук са разположени малка стая за родилката, голямо огнище за приготвяне на храната, стълбата за приземието, баня и тоалетни.
Къщите в Габрово спадат към плановата схема от Тревненско-Еленската жилищна група. От разпределенията се вижда, че в приземието са разположени изба, кръчма, стаи с ъглово огнище и зидана печка и домашна баня. На етажа има три помещения с две огнища и две зидани печки.
Котел е малък град, сгушен в полите на източна Стара планина, родно място на видни личности – епископ Софроний Врачански, княз Стефан Богориди, архимандрит Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Георги Стойков Раковски, Гаврил Кръстевич. Образец за тамошно характерно жилище е Кьорпевата къща. Издига се на два етажа, като в приземието е вкопано избено помещение с магазин към улицата. В дъното се намира дълбок кладенец и стара дървена ръчна мелница-хромел, важен експонат на котленския бит, която служи за мелене на брашно и булгур, задвижвана от човек с помощта на две дръжки. Тук се приготвя и съхранява зимнината заедно с бакърените съдове, големите тави за варене на сладко, казаните за боядисване на домашна прежда. В правоъгълния салон на първи етаж отвеждат няколко каменни и дървени стъпала от двора, където в южната част е изградена лятната кухня. Тя е приземна постройка с три помещения – стая за замесване на хляба (месилня), домашна баня с място за съхраняване на съдовете за вода (водник) и голяма стая за приготвяне на храната и кът за хранене, където се намира огнище с ашмак и полици и към него са изградени фурни за изпичане на хляба. На това място семейството прекарва голяма част от деня и вечер възрастните родители преспиват на менсофата.
Ловеч е разположен в подножието на Стара планина, разпрострян на двата бряга на река Осъм. Запазени са много исторически паметници от Средновековието и Възраждането в квартал Вароша. Атмосферата на възрожденския дух може да се почувства от описанието на унгарския археолог и етнограф Феликс Каниц от 1871 год., когато той споделя, че по това време градът има 12 000 жители, 36 големи магазини, 603 по-малки, 14 хана, 33 кафенета, 2 бани, 11 чешми, 20 джамии, 1 мюсюлманско училище, 3 църкви, 10 основни училища, мелници, фурни, сапунарници, восъколеярници, грънчарници и ковачници. В центъра на града емблематична забележителност е покритият каменен мост с шест засводени отвора с ширина 11 м всеки от тях, пет каменни стълбове и два устоя, и отгоре са разположени 64 магазини и занаятчийски работилници, изграден от майстор Никола Фичев през 1874-1876 год. по подобие на този в италианския град Флоренция, който ми въздейства по същия начин в моето детство. Впечатляват жилищните сгради в старинния квартал Вароша. Приземията на тези къщи са изградени от камък и служат за стопански цели. Етажът е изграден от дървен скелет с пълнеж, чиито стени са измазани от двете страни. На него се предвиждат ъглов или среден чардак, стая с огнище и стая със зидана печка. В по-големите къщи има още една двойка стаи. Към стаята с огнището се изгражда малко отоплявано помещение – домашна баня. Отличителен белег на възрожденската къща в този град е, че винаги двете стаи са свързани с огнище, зидана печка и баня.
/Следва/