Днес от 19:00 часа в Арт съюз „Нарекаци“ ще се състои концертът на Арцахския държавен хор под надслов „Изкуството живее навсякъде“. В програмата ще звучат хорове от западноевропейски и арменски композитори. Целта на концертната програма е да представи Арцахския държавен хор пред света на арменското изкуство.
Държавният хор на Република Арцах е създаден през 1991 г. и е лауреат на различни международни конкурси. Днешният концерт е първият за Арцахския държавен хор след принудителната депортация. Нина Григорян, художествен ръководител и диригент на Арцахския държавен хор , каза пред Panorama.am, че не е било лесно да се съберат отново всички членове на хора .
„Нашият колектив беше като едно силно семейство. Всички винаги са били в добро настроение: където и да сме, колкото и хора да има, трябваше да се съберем. Това дори не беше обсъждано. Въпреки това, след пристигането си в Армения, членовете на хора се разпръснаха в различни региони. Не исках да ги безпокоя почти два месеца, знаех, че всеки е зает с личните си проблеми, търси нов дом. Психически беше трудно да се кача отново на сцената. Членовете на хора имаха ужасни загуби, първо не можеха да идват на репетициите, после идваха трудно, докато свикнаха горе-долу. Ще отнеме обаче много време, за да излезем от тази ситуация“, каза Нина Григорян.
Давид Казарян, президент на Музикалното дружество на Армени и Вараздат Хачумян, директор на Държавния музикален колеж „Романос Меликян“, помогнаха на хора да провеждат репетиции в Армения.
„На нашите певци не се плаща. Изглежда, че нашата биография започва от 0, както преди 30 години, когато събрах хора с голям ентусиазъм и го поддържах така осем години, докато получихме държавен статут. Вярно е, че тръгваме от 0, но, разбира се, няма го предишният ентусиазъм, защото сега притесненията са двойни. Не можем да се мерим с 90-те години. Тогава имахме родина, а сега нямаме нищо: нито родина, нито дом, нито работа, нищо“, каза художественият ръководител на държавния хор „Арцах. Тя се надява да се намерят благодетели, които да им помогнат, като се започне от заплатите и се стигне до предоставяне на място, където да правят репетиции и концерти.
„Властите на Армения не искат да национализират арцахските ансамбли. Те изобщо не искат да се чува думата Арцах. В най-добрия случай се опитват да включат арцахски певци и танцьори в различни арменски трупи, но и това няма да стане, защото няма места, напротив, съкращават се творчески състави. Но искаме да запазим нашите творчески семейства, затова ще се опитаме да намерим благодетели“, каза Н. Григорян.
Тя каза, че в близко бъдеще им предстоят концерти в Ереван и турне на територията на Армения.„Информирах всички, че сме тук, въпреки че нямаме статут, но това няма никакво значение, ние сме готови да реализираме просветителски програми тук, както направихме в Арцах.
Нина Григорян припомни още, че през тези 30 години са имали много концерти и лекции в Република Арцах. „В началото на блокадата, когато беше зима, нямаше светлина, нямаше отопление, работехме на малки групи, а след това проблемите се увеличиха още повече, нощем стояхме на опашка за хляб, певците се обезсърчаваха, не бяха в настроение да пеят. Блокада, война, бомбардировки, но ние не искахме да напускаме родината си. Но те направиха така, че трябваше да напуснем Арцах,“ каза Н. Григорян.
Тя беше принудително депортирана от Република Арцах с автобус на 30 септември. „Когато говоря за миналото, се вълнувам. Трудно е: или трябва да полудея, или изобщо да не говоря“, каза Нина Григорян, художествен ръководител и диригент на държавния хор „Арцах“.