Както през 2020 г , след 44-дневната война, така и по време на обсадата на Арцах, хората продължават да пренебрегват всички трудности и да се женят и да създават семейства в следвоенния и обсаден Арцах. След последните септемврийски събития през 2023 г. населението на Арцах беше насилствено изселено от родината си. Много от тях се заселиха в Армения и започнаха да създават дом отново в Армения, да обработват земя, създават, създават и създават семейства.
Принудително изселени от Арцах в Армения, двете сестри Розалия и Мариам решават да се венчаят в един и същ ден, в една и съща църква. „В началоло не възнамерявахме да се венчаем в един и същи ден, но когато бяхме в Арцах, обсъдихме кой как си представя сватбата и забелязахме, че идеите на Мариам и моите съвпадат в много отношения“, каза Розалия Погосян пред ArmLur.am .
Розалия разкрива, че и тя, и сестра й са възнамерявали да се венчаят в стар и исторически манастир. Сватбите в Арцах се провеждаха предимно в църквата Газанчецоц в Шуши, тъй като църквата се смяташе за символ на победата. Розалия и сестра й също планираха да се венчаят в църквата Газанчецоц, но тъй като Газанчецоц беше под контрола на врага, сестрите решиха да се венчаят в манастира Гандзасар.
„И двете никога не сме харесвали големи и пищни събирания, мислехме, че сватбеният ни ден ще бъде просто да отидем в къщата на момичето и къщата на момчето и да отидем на църква. Щяхме да получим благословия в Гандзасар, след това да отидем до къщата-музей на Никол Думан, там да нагостим гостите с традиционни ястия и сладкиши, да изтанцуваме първото хоро и да има церемония по разрязване на тортата. Не сме планирали нищо друго. Тогава се случи така, че се озовахме в една блокада, която ставаше все по-дълбока. Мислехме, че блокадата ще свърши до пролетта и ще се оженим през пролетта или лятото. Пролетта дойде и не свърши, лятото дойде и не свърши, чакахме есента. Есента се оказа още по-жестока…”, спомня си Розалия.
Розалия казва, че не е търсила тук местни кътчета, които да заменят Арцах, защото нямало да намери нито Гандзасар, нито къщата-музей на Никол Думан, но искала да запази поне част от замисленото. В Армения Розалия и Араик, Мариам и Харут се ожениха в църквата „Сурп Гаяне“ в Ечмиадзин. Момичетата сами си шият булчинската рокля, казват: „- Познаваме по-добре вътрешния си свят и роклите, които правим, ще бъдат по-съобразени с природата ни.“
„Човек, който е загубил роднини, не може да търси и намира близки. Вярно е, че все пак е наша родина, все пак е арменска среда, но не са същите чувства. Тъй като за мен основата на християнската вяра винаги е бил Ечмиадзин, затова се венчахме там. Това е всичко за нашата сватба. Ние, сключвайки брак при тези условия, също искахме да кажем на всички онези граждани на Арцах, които не се женят или го отлагат поради създадените трудности, че човешкото щастие не е материално, но ако наистина обичате и искате да създадете семейство, тогава имате нужда само от бяла кърпа и Божията благословия. Другото е суета…“
В момента Розалия работи, казва, че се опитва да се адаптира към новата среда.
„Бях щастлива в Арцах, сега се стремя да бъда щастлива тук, целият ми ден тече и се опитвам да използвам максимално всяка секунда. Да си върша добре работата, да се справям с домакинските задължения, да опозная града и просто да опозная… И много от нас, сигурна съм, са намерили начин да намерят работа, за да оцелеят, а и това е единственият начишн да убиваме дните си с изключен мозък. Всички сме имали трудности и изпитания в живота си, един споделя, друг премълча, нека това са изпитанията на нашите новосъздадени семейства“, казва Розалия.
Наник Агасян