Канадско-арменският пианист и композитор Серуж Граджян, номиниран за наградата „Грами“ и носител на награда „Джуно“, реагира на слуховете за смяната на арменския национален химн на страницата си в социалната мрежа „Фейсбук“.
„Наскоро отговорните лица на РА вдигнаха шум около това, че „Мер Хайреник” не е арменски. В тези трудни дни особено дискусията за националния химн трябва да ни е последна грижа, но аз ще напиша моята теория с факти”, написа пианистът и изтъкна следните факти.
Автор на текста на песента е Микаел Налбандян, а музиката се появява за първи път в „Детска песенна книжка“, съставена от свещеник Йезник Ерзнкян и публикувана през 1880 г. В песенника обаче не се споменава кой е авторът. Тя е аранжирана за пиано от композитора Кристапор Кара-Мурза и е публикувана в Москва през 1883 г., а още през 1885 г. е изпълнена за първи път в „Театър Арцруну“ в Тифлис от хора на Кара-Мурза като“ „Песента на италианското момиче“.
По повод слуховете за музикално плагиатство, композиторът напомни, че балетът на Глазунов „Раймонда“ е написан през 1896 г. Следователно плагиатство от трето действие на балета „Унгарски парад” не беше възможно.
Граджян отбеляза също, че Парсех Ганачян, който е роден през 1885 г., когато „Песента на италианското момиче“ е била изпълнена за първи път в Тифлис, не я е композирал и никога не е заявявал, че е негово произведение.
Пианистът отбеляза, че има много примери, когато химнът на страната е с чужд произход, но това не променя значението му, например в случая с Израел или Съединените щати.
Завършвайки коментара си, Серуж Граджян отбеляза: „Не се съмнявам, че за нас, арменците, има много красиви песни, които могат да бъдат страхотен химн, но за мен химнът е за това, което символизира в нашата история. Няма съмнение, че както в края на 19 век, по време на националноосвободителната борба, по време на битките при Сардарапат, Баш Апаран и Каракилиса, по време на изграждането на независимостта през 1918 г., така и по време на движението за независимост и освобождението на Арцах, започнало през 1988 г., „Мер Хайреник“ обедини всички: войника, който отива на война, и народа. И по време на отсъствието на независимост той накара арменците в диаспората да останат арменци, вдъхновявайки ги да вярват, че Армения отново ще бъде свободна и независима.“
Хури Басдасарян