Лилит Галстян, член на фракцията „Армения“ в Народното събрание, пише:
„В някои кръгове на Армения се формираха очаквания за срещата в Брюксел на 5 април. Очакванията с право бяха свързани с гаранции за сигурност, което е естествено за арменската общност, изправена пред онтологична заплаха, още повече че врагът и лидерът на собствената им страна заплашват с война. Колко оправдани бяха тези очаквания?
Само няколко много скромни, дори много повърхностни факта, върху които можете да изградите собствените си преценки или да стигнете до заключение.
– Колективният Запад запази мълчание през цялата 44-дневна война. Нито ПА на ОССЕ, нито ПАСЕ, нито други международни структури, в които Армения членува, са направили изявление, осъждащо азербайджанската агресия.
– Не бяха направени изявления, когато турската подкрепа и участие във военни операции, опитът на Турция в привличането на чуждестранни терористи, наемници или използването на химически/фосфорни/оръжия, доставени от Украйна, бяха ясни и документирани.
– Да припомним, че Минската група действаше под покрива на ОССЕ и на ниво президенти на нейните председателстващи държави, САЩ, Франция, Русия, имаше около пет изявления, които изключват силовото разрешаване на арцахския конфликт /агресия/ или заплаха със сила, потвърждаваща правото на самоопределение и териториална цялост.
– Противно на многобройните искания от арменската страна, ЮНЕСКО не изпрати наблюдателна мисия в Арцах, която да наблюдава унищожаването на културното наследство на Арцах, което се доказва и от указа на Алиев /2022 г., август/, или от реалните действия на Азербайджан.
– ЮНЕСКО /международната преса отразява много корупционните скандали на тази структура/ самоволно обяви, че не може да изпълни мисията, защото Азербайджан пречи на мисията им.
– През това време Европа, която е в енергийна криза, купува азербайджански газ, задоволявайки значителна част от енергийните си нужди, затваряйки си очите за руския произход на последния.
– Демократичният Запад е глух и сляп, не виждайки реалната картина на авторитарен Азербайджан: политически затворници, несвободни избори, олигархично-кланова система…/. За фон дер Лайен и другите има други приоритети в отношенията с Азербайджан, където европейският комфорт и интерес са по-високи от етническото прочистване, извършено в Арцах, действителното унищожаване на арменското население или пълното нарушаване на международното право.
– Нито една западна държава и организация не е обсъждала възможността за прилагане на санкции срещу Азербайджан като военнопрестъпник, докато в случая с Русия те са решаващи и необратими.
– Гласуваните от ПАСЕ и ОССЕ една или две хуманитарни резолюции за отваряне на коридора Лачин, както и междинните решения на ЕСПЧ и Съда на ООН бяха игнорирани от Баку, оставайки без последствия.
– Баку, продължавайки да остава безнаказан, няколко пъти заяви, че международното право и институциите са мъртви и че решава проблемите с правото на сила.
– 9-месечната геноцидна блокада на Лачин получи само няколко изявления, които не бяха последвани от никакви санкции или конкретни действия срещу Баку.
– По същество колективният Запад със своето мълчание, безразличие или бездействие споделя отговорността и вината за обезлюдяването на Арцах.
– Беззъбите призиви за подкрепа на териториалната цялост на Армения, отправени от високопоставеното ръководство на колективния Запад, включително Хосе Борел, не струват нито стотинка, докато не бъдат последвани от съществени действия, а азербайджанските военни части продължават да окупират териториите на Армения.
– Шарл Мишел е сред първите, които поздравиха „свободните“ избори на авторитарен Азербайджан. Мишел, който е един от основните инициатори за понижаване на вниманието върху Арцах, а също и ръководител на структура, за чиято смърт или бездействие Алиев не спира да говори.
– Паралелно или преди срещата в Брюксел на 5 април Блинкен и Фон дер Лайен си разменят приятелски разговори, успокояващи Алиев, където не се споменава нито военно-политическото ръководство на Арцах, нито затворниците, нито войнствената реторика на Азербайджан .
ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ ПРОЦЕС ПРЪСТЕНЪТ НА ВОЙНАТА ВЕЧЕ СЕ ЗАТВАРЯ ОКОЛО АРМЕНИЯ и АРМЕНИЯ НЕ ПОЛУЧАВА СИГУРНИ ГАРАНЦИИ ОТ НИКОЙ СВЕТОВЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР.
– Точно в момента, когато има очевиден провал на украинския фронт, когато, меко казано, нещата на Украйна и Запада не са добре, когато военният баланс е нарушен в Южен Кавказ, когато новата геополитическа архитектура, провокирайки нови огнища на конфликти, се премести в нашия регион, когато екзистенциалното предизвикателство виси във въздуха над Армения като меч: ЕС обявява отпускането на безвъзмездна помощ от 270 милиона евро на Армения.
– ПОВИШАВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА НА АРМЕНСКАТА ИКОНОМИКА, това е целта на безвъзмездната помощ, а НЯМА ГАРАНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ.
– Повече от очевидно е, че Армения, с провалено управление, дезорганизирани институции и пълен упадък на съпротивата като цяло, сляпо, без студени сметки, навлиза във фаза на промяна на геополитическия вектор, оценен на 270 милиона. Това не е диверсификация, а разрушително приключение.
Очевидно е, че човекът, който е едноличен лидер на победена Армения, няма способността, волята, политическата и моралната легитимност да спре упадъка на държавността на Армения, да гарантира физическата сигурност на арменския народ.
Източник: Panorama.am