Всекидневник „Паст“ пише:
„Наред с разгръщането на народното въстание, атаките на пропагандната машина на Пашинян както срещу Арменската апостолическа църква, така и конкретно върху високопоставени духовници, стават все по-агресивни. Без преувеличение те готвят „гилотина” срещу нашата Църква. Както не е трудно да се забележи, на първо място, лидерът на Тавушката епархия на AAЦ Баграт Сърпазан е мишена на жлъчното оклеветяване от различен калибър клеветници и неклеветници, както и очевидно неверни и гнусни атаки. Само през последните два-три дни представители на правителството, други пропагандатори на правителството разпространиха толкова мръсни лъжи за Баграт, че е невъзможно да се разкаже.
Има такъв метод в информационните конфликти, условно наречен „методът на гнилата херинга“. Професионалистите, които са преминали курсове по журналистика, знаят за това. Накратко механизмът на метода на „гнила херинга“ („sel yodka“) е следният. Избира се мишена на контрапропаганда (лице, група лица, организация), за която от самото начало се повдига невярно обвинение. От гледна точка на „методологията“ най-важното е скалъпеното обвинение да бъде максимално мръсно, шумно, дискредитиращо максимално мишената. Целта на използването на метода „гнила херинга” изобщо не е да се докаже разпространеното „твърдение”, което изначално е невярно или фиктивно. Истинската или първоначалната цел е да се предизвика голяма обществена реакция за това, да се започне дискусия за това невярно обвинение. Основното изчисление е, че всички участници в тези разгорещени дискусии използват името на мишената на контрапропагандата във връзка с фалшивото, изфабрикувано обвинение.
По същество дискредитираното, фалшиво и скалъпено обвинение, пуснато в обръщение, се „залепва“ за името на мишената на антипропагандата и миризмата на тази „гнила херинга“ започва да го придружава навсякъде и никой не се интересува от „ съдържание“. Това е позната хватка, нали? Много от вас, може да се каже, виждат този антипропаганден метод „в действие“ ежедневно, по-специално под формата на изрази, обвинения, изфабрикувани „дискредитиращи материали“ и тяхното разпространение от пропагандистите на Пашинян срещу арменския духовник. Мишени са Църквата и високопоставени духовници, по-специално Баграт Сърпазан.
Външно Никол Пашинян и неговите пропагандисти са си направили ясна сметка и според тази сметка те действат, всъщност са започнали информационна война срещу арменския народ. Те също активно използват метода на „гнила херинга“, който между другото са използвали доста ефективно по различни поводи. Но…
Този път дори изпитаният „трик на Пашинян“ (в кавички, защото не е измислен от него, той просто използва този „инструмент“) не работи и не работи. Казано по-просто, пропагандната машина на Пашинян хвърля кал по Баграт Сърпазан, но „калта не се лепи“. Хей, смятаме, че това е наистина интересно и заслужаващо внимание. Защо един изпитан метод този път не проработи? Една от първите и основни причини е, че тези, които прилагат метода на „гнилата херинга“, вече са толкова отхвърлени, че всяка тяхна дума, „мисъл“ веднага се насочва срещу тях самите. В борбата това се нарича „да останеш под своя трик“. С други думи, пропагандата на Пашинян сама по себе си се превърна в масова и отблъскваща „скапана херинга“. Не отчитат факта, че 6 години лъжат на ниво правителство и са прекалили, „пресолили са манджата“. Те не отчитат, че техните „инструменти“ на презрение са злоупотребени и изхабени.
Най-важното е, че не отчитат, че са правителство, което не се ползва с абсолютно никакво доверие и се крепи единствено на полицейски палки и брутално насилие. Освен това тези, които поставят под въпрос арменския геноцид, тези, които се отказват от арменските земи, можем да кажем, официално, бяха обявени от дипломата на Арменската апостолическа църква за подли и проклети. И това е такова клеймо, което авторът на моите редове не би пожелал на никого. Докато някои доброволно се хвърлиха в стигматизация и по този начин бяха отхвърлени. Не само че не е случайно, но е съвсем законно речта на омразата, хвърлена от пропагандаторите на Пашинян срещу нашата църква и духовни отци, веднага да бъде контрирана от широки обществени кръгове.
Между другото, една от любимите „тези“ на правителствените пропагандатори е, че „духовенството не трябва да се занимава с политика“. Говори се, че пропагандистите на Пашинян са прочели фразата „един духовник не трябва да се занимава с политика“ от Арман-Жан дю Плеси, известен още като кардинал Ришельо… По-сериозно, „един духовник не трябва да се занимава с политика“ звучи абсурдно. И какво, духовникът не е ли гражданин на Република Армения? Или духовните отци на нашата църква не са от нашата нация и могат да останат встрани от проблемите и съдбата на нацията? Освен това случващото се в Армения е нещо повече от политика в тесен смисъл. Това е общонационален проблем.
Споменава се в конституцията на Армения. „Република Армения признава уникалната мисия на Арменската апостолическа света църква като национална църква в духовния живот на арменския народ, в развитието на неговата национална култура и запазването на националната му идентичност.“ Сегашното правителство постави под съмнение нашата национална идентичност, а Арменската апостолическа света църква се стреми да изпълни уникалната си мисия за запазване на националната ни идентичност. Всъщност църквата действа в рамките на конституционните си правомощия. Следователно тези, които се противопоставят на църквата, освен всичко се оказаха и в противоуставно поле.
PS: Попитайте всеки политолог и той ще ви каже какво всъщност е политиката в класическия смисъл.