Депутатът от Държавната дума, изследователят на Арктика и Антарктика Артур Чилингаров почина на 84-годишна възраст, съобщи председателят на Думата Вячеслав Володин, предава ТАСС.
„Почина един прекрасен човек, нашият колега Артур Николаевич Чилингаров“, каза Володин, цитиран от пресслужбата на Думата.“
Артур Чилингаров е роден през 1939 г. в Ленинград. Баща му Николай Чилингарян, арменец по националност, беше помощник на първия секретар на Ленинградския областен комитет, занимаващ се с въпроси на архитектурата и градоустройството. Репресиран в края на 40-те години, реабилитиран е през 1954 г.
Ранното си детство бъдещият изследовател прекарва в обсадения град. „Роден съм през 1939 г. и, разбира се, си спомням много добре обсадата на Ленинград… Гладът беше ужасен. Ядяхме желе, което баба направи от лепило за дърво. И през цялото време, щом започне алармата, тичахме с баба ни в мазето, тя ходеше с иконата“, спомня си Чилингаров в интервю.
Той не прекарва цялата блокада в Ленинград – първо майка му беше евакуирана от града, а след това той, баба му и братовчед му бяха качени на шлеп по Ладога и изпратени в Уст-Каменогорск . След войната, като тийнейджър, той и семейството му се преместват във Владикавказ . През 1957 г. Чилингаров започва работа като монтьор в Балтийската корабостроителница. След това постъпва в Ленинградското висше морско инженерно училище, където получава диплома по океанография.
Цялата дейност на Чилингаров като изследовател е неразривно свързана с Арктика и Антарктика. Започва през 1963 г., когато веднага след завършване на колеж започва работа като инженер-хидролог в Арктическата изследователска обсерватория в село Тикси .Тук, както разказва Чилингаров , го забелязват – неочаквано за него го избират за комсомолски секретар на окръжния комитет. И чак тогава разбират, че не е партиец. Те обаче не променят избора му, за да не вдигат скандал.
След това през 1969-1971 г. Чилингаров ръководи високоширочинната научна експедиция „Север-21” и е началник на дрейфуващите станции „Северен полюс-19” и „Северен полюс-22”. Като част от експедицията на Северния полюс-19 той, заедно с Владимир Грищенко, направи първото в света подводно гмуркане на Северния полюс на 30 септември 1970 г. Според самия изследовател те са прекарали един до два часа под водата.
„Потънахме до самото дъно – на дълбочина 30 метра. Държиш се с обикновено, но здраво въже. Това е едновременно предпазна мрежа и в същото време средство за сигнализация. Те ви дърпат и питат: Как се чувстваш? Най-лошото беше, че ни беше трудно да се върнем. Защото дупката е малка. Това са високи географски ширини! И бързо се покрива с лед, затворя се, затворя… И тогава – за да изляза – първо свалях водолазното оборудване, целият този апарат. И когато вече дишаш въздух, тогава излизаш и ти …”, разказа Чилингаров.
След това участва в още много полярни експедиции, включително и като ръководител. Две от най-забележителните се случиха през 2007 г. През януари два хеликоптера Ми-8 на ФСБ на Русия , превозващи Чилингаров, директора на ФСБ Николай Патрушев и неговия заместник Владимир Проничев, кацнаха в центъра на Антарктида. Това беше първият път в историята, когато хеликоптери достигнаха Южния полюс.
През август Чилингаров ръководи експедиция за гмуркане на дъното на Северния ледовит океан. Дълбоководните подводници Мир-1 и Мир-2 се потопиха четири километра под вода. Екипажът на първия батискаф, ръководен от Чилингаров, взе за първи път в историята проби от тази почва, вода и флора. Изследователите също така инсталираха на дъното титаниев руски флаг и капсула с послание към потомците .
В интервю за „Российская газета“ полярният изследовател каза , че преди това гмуркане е написал прощална бележка на семейството си. В него той моли да се пази добър спомен за него, като същевременно посочва кой какво му дължи. Чилингаров призна, че е оставил нещо като завещание, защото е имал чувството, че океанът не иска да го пусне.
„На дълбочина 4261 метра поставихме флаг, проведохме изследвания – време е да се приберем у дома. Но ние не можем да се откъснем от тинята. Пуснахме баласта и пак нищо. Помислих си: „Ще останем тук завинаги“, спомня си изследователят.
Политическата дейност на Чилингаров започва през 1993 г., когато за първи път е избран за депутат в Държавната дума. Полярният изследовател е работил в долната камара на парламента в продължение на седем мандата.
През 2013 г. Чилингаров отново стана първият в историята – като част от щафетата на олимпийския огън на Зимните игри в Сочи през 2014 г. той запали купата на Северния полюс.
За успешните си експедиции и активно участие в държавни и законодателни дейности Чилингаров е удостоен със званията Герой на СССР и Герой на Руската федерация, както и с много ордени и награди. Въпреки всичките си постижения Чилингаров смяташе себе си за обикновен полярник и изследовател.