През 1984 г. на границата между съветските републики – Армения и Азербайджан – се случи инцидент, който можеше да завърши трагично. Това разказа пред Sputnik Армения бившият ръководител на Държавния проектантски институт за земеустройство „Армгипрозем“ Сергей Арутюнян.
Пролетта на 1984 г. Първият заместник-председател на Министерския съвет на Арменската ССР Владимир Мовсисян и ръководителят на „Армгипрозем“ Сергей Арутюнян отидоха на административната граница, за да разрешат проблемите на управлението на земите. Мисията изглеждаше рутинна, но бързо се превърна в драматична конфронтация, която едва не им коства живота.
При пристигането си в село Довех те са обкръжени от група агресивни азербайджанци, водени от заместник-председателя на Министерския съвет на Азербайджанската ССР Шамил Расизаде. Прави впечатление, че сред протестиращите имаше много жени. Тълпата поиска арменските власти да предадат извора и църквата Воскепар на азербайджанската страна. Мовсисян отказва, като иронично заявява, че ще предаде църквата едва когато азербайджанците станат християни.
Тази забележка разпали още повече събралите се, ситуацията бързо излезе извън контрол: азербайджанците обърнаха автомобила Нива, в която бяха Мовсисян, Арутюнян и още двама арменци, и ги откараха насила в Газахския район на АзССР. Там се опитали да ги принудят да подпишат документ за отказ от земите си. Мовсисян покани Арутюнян да подпише документа, като увери, че той няма да има никаква юридическа сила. Самият той обаче, разбирайки до какви последствия може да доведе това, категорично отказа да подпише.
„Когато Расизаде започна да говори с тълпата на азербайджански, изведнъж стана ясно, че Мовсисян знае литературния език по-добре от тях самите, той започна да атакува Расизаде на чист азербайджански, обвинявайки го в организирането на отвличането“, спомня си Арутюнян. След това азербайджанският служител отпратити група местни жители и арменците бяха освободени.
Съобщението за случилото се бързо стигна до Москва и предизвика голям скандал. Създадена е комисия за изясняване и възстановяване на границите на земеползвателите на Арменската и Азербайджанската ССР.
Самият Мовсисян си спомни този епизод по следния начин: тълпа с камъни и пръчки ги отведе до село Камарлу, където поискаха да подпишат документ за прехвърляне на 1675 хектара арменска земя на Азербайджан. За по-голяма убедителност те донесоха брадва, заплашвайки да я използват „по предназначение“. Но той пак отказа. В крайна сметка те бяха освободени. Мовсисян се върна в Армения с мозъчно сътресение и наранявания, но най-важното – той никога не подписа никакви документи.