Разкопките, проведени през юли 2024 г., предоставиха изключително важна информация за древното поселище „Артаниш-9“, разположено между селищата Шогакат и Артаниш в област Гегаркуник в Армения. То е датирано преди около 5 хиляди години и е действало около два века на североизточния бряг на езерото Севан. Това съобщи археологът Асмик Симонян в разговор с кореспондент на държавната информационна агенция „Арменпрес“. Според нея в античното селище са открити жилищни постройки и гробище от ранната бронзова епоха, датиращи от първата половина на III хил. пр. н. е..
Тя добави, че разкопките са извършени от експедиция на Института по археология и етнография на Академията на науките на Армения съвместно с германската археологическа група на университета „Мартин Лютер“ в Хале-Витенберг под ръководството на Арсен Бобохян и Рене Кунце.
„Това е единственото древно място, разкопано на североизточния бряг на езерото Севан, датиращо от 3-то хилядолетие пр.н.е. Жилищата на селището са били с кръгла форма, каменни основи и глинени подове. В центъра на едно от жилищата е открито и кирпичено огнище. Стените, чиято височина достига един метър, са доста добре запазени. Първоначално е обитавана западната част на хълма, след което постепенно се разширява и достига до източната част. Селището е функционирало през 28-26 век пр.н.е., след което е изоставено. След като напусна селището, установената тук култура от ранната средна бронзова епоха използва територията за погребения“, отбеляза Симонян.
Тя каза, че по време на миналогодишните разкопки археолозите са се натъкнали на случай на човешко погребение, а разкопките през 2024 г. са потвърдили, че тези погребения датират от 13-14 век след Христа, периода на монголското владичество, и погребенията са извършени в дясната страна. Според нея в централната част на античното селище, до гроба от средната бронзова епоха, има и няколко погребения от същата епоха.
Експедицията откри и гробница от средната бронзова епоха, от която бяха открити три добре запазени човешки скелета заедно с костите на домашни животни. Нещо повече, скелети на домашни животни са поставени под човешки скелети. В гробницата са намерени и 2 глинени кани. Каменната ограда на гробницата е с диаметър 17 метра.
Според Рене Кунце по целия периметър на хълма минава доста масивна стена с ширина до 1,5 метра, която може да служи като ограда на селището.
В резултат на тазгодишните проучвания беше открит и входът на тази отбранителна конструкция, който се намира от северозападната страна на паметника и има доста голяма ширина. Обществото, живеещо тук, се е занимавало със земеделие, животновъдство, лов, металообработване и е имало уникални архитектурни и грънчарски традиции. Интересен е моделът на глинено колело, което доказва, че хората, живели тук 5 хиляди години преди нас, вече са използвали колелото в домакинството и ежедневието си. За изучаване на селското стопанство от онези времена са получени интересни данни в кладенец с многослоен пълнеж, който служи като зърнохранилище. Това се потвърждава от изгорели зърна от пшеница и ечемик, намерени сред растителни останки.