Арцахското движение, започнало през 1988 г., е може би една от най-популярните, чисти и светли страници от нашата история. Прост селянин, обработващ чифлика си в отдалечено село, герой, освободил Арцах с мъченическа позиция на бойното поле, интелектуален каймак и дори представител на престъпната субкултура бяха част от движението със своята отдаденост и дейността си в различни области. Това пише в своя статия Рубен Акопян, ръководител на центъра за политически анализи „Акунк“.
В статията си той изрично заявява: „Нека си спомним неизвестния Сво Раф (Рафаел Багдасарян), който, живеейки в чужбина, помогна на Армения с много проблеми в трудните дни на движението, през студените и мрачни години, също и с гориво…
Азербайджан беше в много по-благоприятна позиция от Армения по отношение на население, оръжейни резерви (регионалните военни бази на СССР останаха в Азербайджан), богата почва, географско положение и естествени съюзници. Но благодарение на националното единство и непоколебимата отдаденост на освободителната борба успяхме да победим врага във всички сфери, включително и на международните дипломатически трибуни.
но…
1996 г СЕПТЕМВРИ. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ
През пролетта на 1990 г. парламентът на РА, избран със свободния вот на гражданите, със своя професионализъм, доверието, което има сред хората и изпълнението на дадените обещания, стандартите за овладяване на законодателната култура, най-важните приети документи, по-пециално Декларацията на РА и проактивната дипломация, останаха недостъпни за парламентите от всички други свиквания. Мисля, че е безсмислено и нелепо да сравняваме сегашното Народно събрание с онзи Централен комитет… Централният комитет подготви и проведе и първите президентски избори през есента на 1991 г., които също се състояха със свободната воля на гражданите. .
Но, за съжаление, в бъдеще както Конституционният референдум, Народното събрание, така и особено президентските избори през 1996 г. се проведоха с открити изборни измами, които сериозно урониха международната репутация на държавата, а във вътрешнополитическия живот предизвикаха поляризацията на политическите поле и агресивна непоносимост. Както в случая с протокола от Бишкек, особено президентските избори от 1996 г. бяха удар отзад върху институцията за формиране на правителство чрез гласовете на гражданите и върху бъдещето на арменската демокрация. Откритото фалшифициране на изборите от тогавашната власт се превърна в прецедент за почти всички други национални избори. Разликата беше в процента на фалшификация. За първи път европейските институции открито критикуваха държавата ни, която дотогава се смяташе за относително демократична в региона. Дори Гайдар Алиев на срещата на върха в Лисабон (3 декември 1996 г.), позовавайки се на негативните оценки на международните структури за президентските избори, се опита да ги манипулира, като ги свърза с ролята на Армения в събитията, протичащи в Арцах.
Беше сериозен удар по армията и въобще по гръбнака на държавата, да въвлече във вътрешнополитическите събития структурата, оставила героичен отпечатък на бойното поле. Така тогавашните власти превърнаха армията в един от основните инструменти за изборни измами и корупция, а репутацията на армията, която беше високо ценена сред обществото, започна непрекъснато да пада след всеки нов избор.
Безспорно е, че Вазген Саркисян се хвърли в национално-освободителната борба с особена преданост до смърт, превръщайки се в един от символите на борбата за свобода. Ролята на Вазген в създаването и утвърждаването на арменската армия е необратима. Но не можеше да позволи армията и самият той да бъдат въвлечени във вътрешнополитическия лабиринт, особено в процесите на фалшифициране на изборите. Това беше най-грубата грешка на него и на тогавашното политическо управление, която струваше много скъпо за по-нататъшното развитие на държавата.
След фалшифицираните президентски избори ул. „Баграмян“ се изпълни с хиляди протестиращи. Искахме или преизчисляване на изборните резултати, или провеждане на нови избори. Поведението на тогавашните власти беше откровено агресивно и пренебрежително. Те разбраха, че при втори тур или нови избори ще победи единният кандидат на опозицията Вазген Манукян. За съжаление, поради факта, че не сме изчислили всички възможни развития по време на митинга, участниците в митинга бяха провокирани и нахлуха в сградата на парламента, където се намира ЦИК. Впечатлението беше, че силовите структури бяха наясно предварително и очакваха подобно развитие. Възползвайки се от създадената ситуация, те започнаха открито насилие срещу участниците в митинга. Заедно с много граждани се озовахме и в мазетата на Министерството на националната сигурност на РА, което по това време се оглавяваше от Серж Саркисян. В нощта на 26 септември аз и депутатът Сейран Авагян бяхме закопчани с белезници от охраната на Вазген Саркисян и със завързани очи, отведени в неизвестна посока. Държаха ни до зори във влажно мазе, където ни пазеха маскирани войници. На сутринта ни заведоха в Министерството на сигурността, но така и не успяхме да разберем къде сме затворени, преди да ни докарат. Очевидно беше, че арестът на Вазген Саркисян срещу нас е незаконен, който не получи необходимата оценка от съответните структури. На следващия ден, на извънредната сесия на Народното събрание, заедно с няколко депутати бяхме лишени от депутатски имунитет и задържани по смъртни присъди.
Когато излязохме от арестите под натиска на осъдителните изявления на международните структури, ми стана ясно, че почти всички държавни институции, в частност Народното събрание, всички структури от силовата и съдебната сфера, заедно с техните ръководители, са действали под ръководството на Вазген Саркисян. И това състояние продължи доста дълго време, което доведе до смяната на властта през февруари 1998 г. Оставката на президента Левон Тер-Петросян се дължи главно не толкова на политическите причини, посочени в писмото му за оставка, свързано с въпроса за Арцах, а на значителния спад на репутацията му сред обществото поради манипулираните президентски избори. Ако изборите не бяха фалшифицирани и Тер-Петросян имаше границата на легитимност на президентските избори от 1991 г., сигурен съм, че той нямаше да подаде оставка. Международните структури и държавните глави също видяха, че Вазген Саркисян е господар на положението в държавата и като партньор с партньор с него обсъждаха основно въпроси, които ги интересуват.
И в този период лозунгът на управляващите „да има политическа партия, само да има АНК вече беше доста сериозно оправдан. И когато се съчетае с небезизвестния лозунг „опозицията и да вземе 100 процента от гласовете, няма кой да й даде властта“, всичко си дойде „на мястото“ във времето и пространството.
От този момент се поставят основите на чудовищния родилен дом, в който трябваше да се зачене и роди националоунищожителната напаст, оставила родителите си в зоната на военни действия и избегнала служба във въоръжените сили.
P.S. „… Нека кажа накратко. унищожихме държавата си и отвън и отвътре. Основно ние. Казвам го и истината е в него…“ Писмо на Х. Туманян до Ав.
/Следва продължение/