В първата неделя от повторното освещаване на Светия катедрален храм на Майчиния престол на Свети Ечмиадзин, Негово Преосвещенство архиепископ Аршак Хачатрян изнесе проповед.
„Братя и сестри,
Днес, в първата неделя от повторното освещаване на Светия храм на Светия Престол на Ечмиадзин, по време на светата безсмъртна литургия беше прочетен епизод от Евангелието на св. Марко, когато Исус отговаря на въпросите на служители на еврейския храм за неговата власт.
Въпросите за властта са били актуални по всяко време. В продължение на хиляди години различни мислители – философи и религиозни хора, държавници и военни, дипломати и психолози – са се опитвали да разберат и разкрият принципите на формиране на властта, нейната същност и цели. Те искаха да обяснят защо и как определени индивиди в обществото са надарени с по-големи правомощия и авторитет от други.
Любопитството на служителите, интересуващи се от авторитета на Исус, обаче, очевидно е имало нездравословна и провокативна цел. Евангелист Марк разказва, че Исус влязъл в еврейския храм с безспорна власт и изгонил оттам търговците и лихварите. Този бунт на Исус се превърна в пряко предизвикателство към служителите на храма, които бяха отговорни за организацията на службите в храма. Удивени от авторитета на Исус и в страхопочитание към тълпата, събрала се около Него, тези служители се опитват да затрупат Учителя с провокативен въпрос, питайки: „С каква власт правите това и кой ви е дал тази власт?“ Исус, разбира се, оставя без отговор провокативния въпрос на служителите. Той вече беше отговорил на този въпрос чрез Своето проповядване, Своите чудеса и Неговия неопетнен живот и поведение. По време на своето проповядване Исус използва думата „авторитет“ много пъти. В неговите учения абсолютната и неоспорима власт принадлежи само на Бог и Бог е този, който дава на хората власт на земята. Ето за какво говори Исус, когато отговори на римския управител Пилат, когато последният Го заплаши: „Ти – казва Исус, обръщайки се към Пилат – ти не би имал никаква власт над Мене, ако не ти беше дадено отгоре“ (Йоан 19:10-11). Така Исус, както и Неговите ученици, не само признават човешката власт, но и проповядват послушание към последната, както е формулирано от апостол Павел: „Нека всеки човек, който е на власт, да му се подчинява. защото няма сила, която да не е от Бога…“ (Римляни 13:1).
Апостол Петър повтаря думите на апостол Павел:
„Заради Господа, бъдете послушни на всяка човешка власт, за да наказвате злосторниците и да възхвалявате онези, които пазят закона“ (1 Петрово 2:13-17).
Исус е абсолютно далеч от идентифицирането на Небесната и земната власт. Един земен цар и принц никога и никога не може да претендира за славата и властта на Небесния Цар. Източникът на властта на земния цар и княз е Небесният Цар, същият Бог. И затова Исус казва: „Отдавайте на Божието, на Бога и на Кесаревото, на Кесаря“ (Мат. 22:21). Да, християнството проповядва послушание към властите, послушание, което идва от доброволен избор и дълбока отговорност към Божиите заповеди. Подчинението на авторитетите обаче никога и никога не може да доведе до отстъпничество и родоотстъпничество. Исус посвещава човешката сила като инструмент за прилагане на справедливостта на земята, формиране на солидарност между хората и създаване на добро. Същият апостол Павел категорично заявява, че властта е дадена на хората „да укрепват, а не да погубват” (2 Кор. 10:8).
Следователно правителството, което със своите действия или бездействие води до разруха и унищожение, изкривява справедливостта и подбужда опозиция и нарушава мирното съжителство на хората, това правителство губи връзката си с Източника на силата Бог и следователно е лишено от власт и достоверност.
Сестри и братя
Силно символично е, че още в първата неделя от повторното освещаване на Храма, четенията на Светата книга ни карат да разсъждаваме върху идеята за силата на властта, с която е надарен и този Свети Храм, и нашата Света Апостолска Църква, символизирана от този Свети Храм: власт, дадена от същия Бог, Източникът на абсолютна и неизследима власт, да се грижи за спасението и безопасността на душите на Господното словесно стадо. Тази власт беше осветена от видението на св. Григорий Просветител, когато самият Бог слезе от небето и освети мястото, където беше построена тази преосветена катедрала-майка на св. Ечмиадзин. Това е мястото, където патриархът Ной принася първата жертва след всемирния потоп. Това е мястото, където Хайк Нахапет е отправил благодарствена молитва към Бога на нашите бащи на олтара. На това място Бог е говорил с патриарсите Ной и Хайк, Свети Григорий Просветител и нашите свети предци. Така Свети Ечмиадзин се превръща в печат на нашата духовна и национална идентичност, вековен свидетел на нашето битие и непреходност. Нашите хронисти казват, че Ечмиадзин е построен със скални късове, донесени от склоновете на планината Арарат, и затова Свети Ечмиадзин станал Арарат и станал вечен, станал непобедим и неуязвим.
Често са повдигани провокативни въпроси от чужденци и като техни представители за това каква власт действа Свети Ечмиадзин и Арменската църква? И днес със същите обвинителни акценти се прави опит да се постави под въпрос авторитетът на Църквата. Някои се опитват да изкривят мисията на Църквата и да направят Църквата заложник на собствените си недоразумения, опитвайки се не да служат на Църквата, а да накарат Църквата да служи на техните собствени болни идеи. В изкривените представи на някои мисията на Църквата трябва да се ограничи изключително до ритуали и религиозни въпроси.
Да се иска от Църквата да стои настрана от обществено вълнуващите въпроси, означава да се разкрива собственото невежество, означава да нямаме представа за същността на Църквата, нейното призвание и историческа мисия. Мисията на църквата включва всички сфери и всички проблеми на обществения живот. Няма проблем Църквата да е лишена от правото да изразява своите позиции и виждания. Църквата и църковниците са обвързани само от божествените закони и заповеди, което включва също правоприлагане и обществен ред.
Църквата, подобно на Исус, няма да отговори на провокативните въпроси, поставящи под въпрос Неговия авторитет и власт: „С каква власт действа Той?“ Историята на нашия народ даде отговор на този въпрос. Отговор на този въпрос дава и днес този преосветен храм и целият арменски народ, обединен около този храм. Тази Църква е свята и чрез нея получаваме и надежда и благодат, за да се освещаваме, всички вярващи, събрани в името на Христос: църковници и миряни, стари и млади, жени и мъже, стари и млади. Онези, които вярват в Христос, никога и никога не могат да напуснат желанието да бъдат осветени и желанието да се усъвършенстват.
Ние сме чеда на тази свята Църква. Да бъдеш нейно дете означава да признаваш авторитета на Църквата и да се подчиняваш. Да се опитваш да се преструваш на последовател на Църквата, но не и да слушаш гласа на Църквата, означава доброволно да се откажеш от членството в Църквата. Словото на Църквата е отправено към нейните деца. Тези, които доброволно се отказват от членството си в Църквата, тяхната участ е с отстъпниците и предателите. Ние сме исторически народ с историческа мисия и изключителна отговорност да изпълним тази историческа мисия. Ние няма да получим прошка от Бог, от нашите предци или от бъдещите поколения, ако се провалим в нашата историческа мисия. Повторното освещаване на този свети храм носи нова надежда и нова светлина в живота ни, отваря нови хоризонти в мъгливите бъднини.
Бог да благослови с мъдрост чедата на светата ни Църква, да преодоляват с кураж предизвикателствата на времето и да пазят страната ни в мир, в безопасен и проспериращ живот, нашия народ, тук и навсякъде. Амин.“