В дните, когато председателят на арменския парламент АленСимонян влезе в ролята на дребен говорител на пропагандата на Алиев, неарменците в Брюксел поеха ролята на защитници на арменските интереси. Статия за това публикува Армен Ашотян, вицепрезидент на Републиканската Партия на Армения, който е под домашен арест.
„Днес Европейският парламент ще гласува резолюцията, съставена по повод COP 29 относно правата на човека в Азербайджан и отношенията с Армения, чиито дискусии се състояха предишния ден.
Трябва да се признае, че тези дебати всъщност бяха игра на една врата, по време на която всички изказвания бяха удар по кървавия режим на Алиев. Дори комисарят, представляващ Европейската комисия, Николас Шмид, беше доста твърд към изпълнителната власт. Дълго може да се спори, че това е било поредното бла-бла-бла, че някои депутати имат собствени интереси, че работата е свършена предварително от офиса на арменската държава, Републиканската партия или Диаспората. Че всичко това е явление, което не променя нищо, няма нищо общо с реалната политика. Между другото, аз самият ще се съглася с редица такива мнения, ще добавя няколко неща.
Нека дам примери:
- Приятните за арменското ухо оценки редовно се съчетаваха с похвали за антируската политика на администрацията на Пашинян и по-нататъшни очаквания. И е трудно да се каже „в началото беше яйцето или кокошката?“
- Празната реторика за „демократичния прогрес на Армения“, довела до загубата на Арцах и предателството на николаитските авантюристи, беше оглушителна, особено за мен, който работих с Брюксел 15 години и прекарах в затвора 15 месеца по скалъпени обвинения и при същото това брюкселско почти пълно мълчание.
Но наред с песимизма, нека се опитаме да видим и други обстоятелства.
Не обвинявайте целия Европейски парламент в лицемерие. Да, сред ораторите има хора, за които това беше просто възможност да укорят Москва, чиито политически сили ще използват тези дискусии, за да постигнат по-добри условия в бъдещите отношения с Алиев. Кой си затваря очите за авторитарната трансформация на Никол в Армения?
Освен тях обаче имаше много незаинтересовани от изразяването на собственото си мнение депутати, които не представляваха циничния и двуличен европейски елит, а европейската опозиция. Които самите мечтаят за истинска Европа, основана на християнската цивилизация, в която Армения е заслужила своето уникално място с история и култура.
7 от 8 фракции в Европейския парламент представиха собствен проект на съответната резолюция. В момента се работи по обединяването на тези версии и получаването на единен текст, като е трудно да се каже как ще изглежда той в крайна сметка. Бъдещата полезност на този документ ще зависи главно от дипломацията на Армения, тоест не се надявайте много практически.
Очевидно е обаче, че подобни дискусии, в които да говорим за Арцах, неговото принудително обезлюдяване, арменски пленници и политически затворници, държани в Баку, унищожаването на арменското духовно и културно наследство, необходимостта от наказване на Азербайджан, са невъзможни в настоящия момент при този парламент на Армения.
Нещо повече, точно в същите дни, когато Ален Симонян, заемащ председателския пост на НС, пое ролята на дребен говорител на пропагандата на Алиев и нагло оправда обезлюдяването на Арцах и насилственото разселване на арцахските арменци, неарменци в Брюксел влезнаха в ролята на защитници на арменските интереси.
Независимо от геополитическите игри, интереси и развития, тези дискусии доказват, че има предпоставки за реанимация на арцахския въпрос и в европейско направление. Това е в отговор на въпроса „какво може да се направи?“
P.S. 1. Разбира се, не беше необходимо да се предава Арцах и вместо това да се получава многоезично възмущение за загубата на Арцах. Но това е друга история, където Вашингтон и Москва, Брюксел и Париж, Берлин и Прага не са толкова виновни, колкото Ереван и Степанакерт, Гюмри и Ванадзор, Армавир и Варденис…
P.S. 2. За да остане конкретен, макар и малък, но ясен резултат от тези дискусии и решение, при тези условия е необходимо да се направи поне следното. На 18-22 ноември официална делегация от Европейския парламент ще участва в COP 29 в Баку, състояща се от 15 депутати.
Всички те трябва да бъдат обсипани един по един с обаждания, писма и увещания и да изискват непременно да се срещнат в Баку с всички арменски военнопленници, заложници и военно-политическото ръководство на Арцах, а след завръщането им да се проведе отделна пресконференция за този въпрос.“