Министерството на външните работи на Азербайджан по навик изопачи фактите, представяйки събитията от 20 януари 1990 г. като „клане, извършено от бившия СССР с цел потушаване на националноосвободителното движение на азербайджанския народ“.
В обширно изявление азербайджанското външно министерство твърди, че „за да оправдае продължаването на неоснователните териториални претенции на Армения срещу Азербайджан, както и масовото депортиране на азербайджанци от техните исторически земи на територията на днешна Армения, провокации като напр. събитията в Сумгаит бяха подготвени и проведени. Освен това азербайджанското външно министерство прави паралели между януарските събития отпреди 35 години и окупацията на Нагорни Карабах от Азербайджан, наричайки 44-дневната война и окупацията „блестяща победа на славната азербайджанска армия, водена от победоносния върховен главнокомандващ“ и „антитерористична операция“.
Да припомним, че на 13-19 януари 1990 г. в Баку се състояха масови погроми срещу арменското население на града, което доведе до тяхното прогонване. Събитията от 20 януари, когато централните власти най-накрая направиха опит да защитят арменското население, бяха предшествани от седмица на ужасни арменски погроми в Баку. По време на арменските погроми на 13 януари 1990 г. в Баку остават 25-30 хиляди арменци. Още по-рано около 250 хиляди арменци напуснаха Баку. Общо около 300-350 хиляди арменци напуснаха Азербайджан. „Това, което се случи срещу арменците от Баку, бяха нечовешки, брутални действия. Хората са убити, изхвърлени от къщите им, ограбени, прогонени към морето. Какво видя Каспийско море през тези дни, историята тепърва ще узнае. Убийствата продължиха на фериботите. В Баку, построен от арменци, са убити арменци. Колко загинаха на фериботи? Те се втурнаха в морето. Тежък грях лежи върху целия азербайджански народ. Защото тогава имаше само отричане и опити да се хвърли вината върху арменците. Това е вторият геноцид над арменците през 20 век, този път извършен от азербайджанските нацисти. Между Турция и Азербайджан няма разлика в неутолимата им жажда за арменска кръв“, така първият омбудсман на Армения Лариса Алавердян квалифицира действията на азербайджанските власти.
Жестокостите срещу арменското население на Азербайджан бяха отговорът на властите в Баку на освободителното движение в Нагорни Карабах. Мнението на азербайджанската общественост никак не е единодушно по въпроса за подкрепата на официалната версия на властите. Преди няколко години се проведе представяне на книга на азербайджански журналист за ролята на Гейдар Алиев в трагедията.