Никол докара Турция в Арцах и Армения нарочно и то преди войната. Армен Ашотян, заместник-председател на РПА под домашен арест, пише това в своя статия:
„Сегашният протурски екстаз на Пашинян всъщност не е следствие от поражението в последната арцахска война, руско-украинската война, обезлюдяването на Арцах, глобалните геополитически промени или глобалното затопляне. Това е мутант, заченал в утробата на троянския кон на Пашинян, който започна да се ражда стъпка по стъпка още от първия ден на неговото премиерство.
Сега нека го докажа с факти, които многократно съм цитирал. След завземането на властта през 2018 г. антитурският дискурс на практика изчезна във външната политика на Армения.
От самото начало непатриотичната банда започна да пълни дипломатическите канали със собствените си „кадифени” миризливи боклуци, умишлено обезсмисляйки националния дневен ред, по-специално непрекъснатия натиск върху Турция чрез въпроса за международното признаване на арменския геноцид.
Ето само няколко факта.
- Само една година преди третата война в Арцах, в която фактите за пряко и косвено турско участие вече не са тайна за международната общност, на 25 септември 2019 г., ръководителят на арменското правителство умишлено не обърна внимание на въпроса Геноцида над арменците на Общото събрание на ООН.
- Говорейки на пленарната сесия на ПАСЕ на 11 април 2019 г., Пашинян беше първият лидер на РА, който не говори за международното признаване и осъждане на арменския геноцид от трибуната на ПАСЕ. Пашинян изобщо не говори за геноцида, нито в основната си реч, нито когато отговаряше на въпроса за съседите си.
- През 2018-2020 г. темата за арменския геноцид отсъства предимно от дневния ред на международните посещения на председателя на Народното събрание и секретаря на Съвета за сигурност.
- През 2018-2020 г., според вътрешните инструкции на бившия министър на външните работи Зохраб Мнацаканян, сред приоритетите, дадени на нашите посолства, рекламата на „кадифе“ е на първо място, на второ място са вътрешнополитическите въпроси ( CC, РПА, Кочарян, Конституция и др.), след това Арцах и на последно място: Геноцид, дори след чуждестранните инвестиции и бизнес въпроси.
- През този период дори арменските посланици на страните и международните организации, признали арменския геноцид, започнаха да не използват този термин, без сериозно предупреждение или последствия от нашето външно министерство (спомнете си посланика на ЕС Викторин, в чиято съболезнователна реч към Арменски народ през 2020 г., тези събития не бяха наречени „Арменски геноцид“, а „Медз Йехерн“).
- В официалното обръщение на министър-председателя на Армения, посветено на арменския геноцид през 2019 г., не се споменава организаторът на геноцида Османската империя. Да не говорим, че също би било правилно да се осъди продължаващото отричане и следователно съучастие от страна на Турция.
- На 105-ата годишнина от арменския геноцид Народното събрание на РА не свърши сериозна работа в чужбина. Фракциите на НС дори не приеха нито едно изявление, не го преведоха и не го разпратиха.
- Още през лятото на 2020 г. реакцията на МВнР на РА на решението на турските власти да превърнат катедралата-музей Света София в джамия отново беше беззъба. В нея не се споменава арменският геноцид и политиката на културен геноцид срещу арменците.
Това са само редица видими и публични факти. А какво се е случило зад кулисите тепърва ще се разкрива.
Още след 9 ноември 2020 г. усилията на Николай да откаже международното признаване на арменския геноцид и да измие кървавото лице на Турция навлязоха в нов етап, за който ще се справя със задачата да изброя фактите един по един по-нататък.