Арменската апостолическа църква чества деня на Свети Саркис днес, 15 февруари. Денят на Свети Съркис е празник на тези, които търсят и намират любовта, тези, които се борят за любовта и не се предават.
Образът на Свети Саркис символизира победата на светостта над греха и злото, идолопоклонството. В народните легенди командирът се появява заедно със сина си Мартирос под формата на небесен конник, чийто огнен кон препуска в галоп през облаците и пронизва дракон с копие.
Командирът печели множество победи, както в духовния, така и в светския живот, не само благодарение на своята вяра, но и на своите военни умения, всеотдайност и смелост. Той приел мъченическа смърт за християнската вяра, заради Любовта, заедно със сина си и 14 храбри воини.
Легендата разказва, че когато започнало преследването на християните по време на управлението на римския император Юлиан Отстъпник, Бог се явил на командира и казал: „Дошло е времето, Саркис, да напуснеш страната си и народа си, както направи Авраам преди, и да отидеш в земите, които ще ти покажа.“
Светецът, раздавайки цялото си богатство на бедните, отива със сина си Мартирос при арменския цар Тиран. Царят, след като научил, че Юлиан се придвижва към Персия с голяма армия, настойчиво помолил Саргис да отиде при Шапух. Шапух назначава Саркис за командир на войските. Благодарение на Саркис много воини се отказват от езичеството. Когато персийският цар изисква християнски генерал да се покланя на огъня и да принася жертви, генералът отказва и разрушава храма. Разгневена тълпа напада Саркис и сина му.
Умира синът на командира, свети Мартирос. Саркис попада в затвора, но остава верен на вярата си. Палачът отсича главата на светеца, а тялото му се измива в ярка светлина.
Денят на Свети Саркис се празнувал в Армения с различни народни игри.
Младите ядяха солена палачинка, очаквайки да видят другата си половинка насън. На следващия ден булките се събирали да си разказват и тълкуват сънищата. Танцуваха, пееха, шегуваха се. Младоженците също се стараеха да се срещнат със своите любими.
В миналото в петък вечер стопанките поставяли на покрива на дома си или пред вратата си купа със сухо брашно от печено жито и палели свещи или кандила, надявайки се светият военачалник да посети дома им, оставяйки върху брашното отпечатък от копитото на коня си. Отпечатъкът от копита се смяташе за символ на изпълнение на желанията. След това домакинята приготвя брашнена каша, наречена хашил, която се харесва на всички членове на семейството. Говори се, че по време на битката сместа от зърна в джоба на командира се превърнала в питка. Той я опита ли успял да задоволи глада си.
Споменатите по-горе традиции като хапване на солена палачинка или поставяне на брашно от опечено жито на покрива и др. не са гадания, а народни обичаи и игри, чиято цел е била да направят ежедневието интересно и да участват в различни игри с цялото семейство.
Ден на любовта
На празника на Свети Саркис се отслужва Божествена литургия в два храма на Араратската патриаршеска епархия, носещи името на светеца. На този ден Евангелието, преписано през 17 век в църквата „Сурп. Саркис“, се пренася от Матенадаран в църквата „Сурп Саркис“ и се поставя в св. олтар по време на Божествената литургия. С разрешението на Католикоса на всички арменци Карекин II, десницата на Свети Саркис също е пренесена в църквата Сурп Саркис.
На този ден в църквите се извършва обредът за освещаване на младите, тъй като този празник, по заповед на Католикос Карекин II, е обявен и за Ден на благославянето на младежите.