Правозащитникът и общественик Аветик Ишханян почина тази сутрин. На 25 февруари той щеше да навърши 70 години. Аветик Ишханян е бил член на комитета „Карабах“, автор е на научни трудове и публицистични статии. Аветик Ишханян е син на лингвиста Рафаел Ишханян.
Новината за смъртта на правозащитника беше съобщена от близките му и по молба на правозащитника прощалната реч на Ишханян беше публикувана на страницата му във Фейсбук
„ДУМА НА ЖЕЛАНИЕ“ .
Войната от 20202 г., подклаждана от премиера-предател, ме извади от равновесие, а 9 ноември, може да се каже, съсипа живота ми. След това все още таях някаква надежда, че след отстраняването на предателя може да е възможно да се подредят някои проблеми, да се промени ходът на събитията, които изглеждаха необратими. Но, уви, не само не успяхме да премахнем тиранина, отговорен за поражението и символ на него, но той също така допълнително укрепи властта си, продължавайки да разпродава родината. През тези години бях дълбоко разочарован от много близки хора: роднини, приятели, колеги, както и от арменския народ и цялото човечество… дори и от себе си. Нервите ми не издържаха на всичко това и здравето ми се влошаваше от ден на ден. Вече не виждам искрица надежда за бъдещето на Армения и Арцах. Като член на комитета „Карабах“, чиято цел беше освобождаването на Арцах, днес чувствам своята отговорност и в същото време безсилието си по въпроса за Арцах. Не искам да видя окончателното унищожение на моята родина, не искам децата ми да бъдат преследвани заради поведението ми и не искам да се превръщам в тежест на близките и приятелите си с настроението и здравето си. Животът се беше превърнал в страдание за мен, както физически, така и психически. Всяка вечер, като си лягах, таях големи надежди, че никога повече няма да се събудя.
Прости, ако можеш, преди всичко на съпругата ми Нуне, майка ми Бюрак Чераз-Андреасян, синовете ми Рафаел и Храчян, сестра ми Вардухи, всичките ми роднини, приятели и съмишленици.
Да си спомним за Вахан Терян.
Сбогом, газела,
всяка секунда скърбя с любов, казвам сбогом.
Сбогом казвам на изгарящото слънце,
на всички добри и лоши, на моите близки и далечни приятели, на моите врагове, на синевата на морето зелено, на горите дълбоки и тъмни, на моите спомени, моята нощ, на моите тръни , На
чучулигите в златното поле казвам сбогом .“