МАРТИРОС СЕРГЕЕВИЧ САРЯН
(28.02.1880 г., Нахичеван-на-Дон – 5 май 1972 г., Ереван)
Мартирос Сергеевич Сарян е роден на 28 (16) Февруари 1880 г. в арменския град Нахичеван-на-Дон /понастоящем в границите на Ростов-на-Дон), в непосредствена близост до река Дон, Руска империя. Израства в патриархално арменско семейство. Родителите на Мартирос Сарян владеят неголям участък земя на брега на рекичката Самбек. Занимават се със земеделие. Семейството има осем деца. Живеят трудно.
Мартирос Сарян често споменава с особено вдъхновение детските си години, прекарани в степите. Именно тогава в неговата душа се заражда неизчерпаемия възторг от многоликата и многоцветна природа. „Пред очите ми – споделя той – всичко става в сияние от слънчев свят.“ Детското му възприятие към света навсякъде определя ролята на природния слънчев живот и естественото несмесване на цветовете във визуалните възприятия на художника.
През 1895 г. Мартирос Сарян завършва общообразователното армено-руско училище в град Нов Нахичеван. Още през ученическите години успехите му в рисуването са отбелязвани с похвални грамоти.
След завършването Мартирос постъпва на работа в пощенска кантора. Тук, в свободното време той прерисува картини от списания и подготвя албуми с интересни типажи, които разпространява из средите на посетителите в кантората.
По-големият брат на Мартирос, Ованес подкрепя увлечението му и го запознава със своя приятел художника А. Арцатбанян. По онова време той е студент в Московското училище по живопис, скулптура и изкуство в строителството. Оценявайки природното дарование на юношата, Арцатбанян подготвя Мартирос за кандидатстудентските изпити.
През 1897 г., само на 17 години, Мартирос Сарян става студент в Московското училище по живопис, което се отличава с прогресивното отношение към средствата за изобразяване. Вживявайки себе си в устоите на академичната школа, тя противопоставя независимост и свобода на творчеството. Поощрява желанието към нови форми и смелите експерименти на младите художници. Тази атмосфера способства формирането на творческата индивидуалност на младия Сарян. Занятията в откритите от известния руски импресионист К. Коровина и замечтания живописец В. Серов развиват професионалните навици на младия художник. В началния период портретите и пейзажите на Сарян все още не обнадеждават индивидуалния почерк на художника. Те са изпълнени в характерния канон на традиционно-реалистичната живопис, от светлина към сянка.
Заминаването за Кавказ през 1901-1903 г. придава на Сарян истинско откровение. През лятото на 1902 г. той пребивава в град Ани. „В красива разходка из юг, в древната наша страна, аз отново почувствах приказния свят на моето детство.“ – разказва художника. Под въздействието на южното слънце и създаването на оптически цветни ефекти се мени палитрата и образната система на първата творческа самостоятелна работа на Сарян.
През 1904-1903 г. Сарян създава акварелния цикъл „Приказки и сънища“. Изобразявайки прости по форма фигури на хора и животни на фона на многообразната, засега условна по характер природа, Сарян постига необичайна пластика и мелодичност.
През 1908 г. в произведенията на Сарян акварела напълно се замества с темпер. Те разкриват развитието на красивата палитра на художника. Чистите, звучни цветове създават искрящи преливни цветови гами, наситени със слънчева светлина. Сред по-ранните успешни опити на Сарян в техниката с темпъра се отличава създадената през 1905 г. картина „Чара на слънцето“.
Интересът към източната култура става определяща в пътя към развитие на европейското и руското изкуство през XX-ти в. Желанието да опознае света на Изток и себе си като част от този свят, ръководят Сарян в периода на пътешествието му в Египет (1911) и страните на Средния Изток – Турция (Истанбул, 1910) и Персия (1913).
Той прекарва почти два месеца в Истанбул. Най-големият интерес за него представлява улицата, нейния ритъм на живот, ярката тълпа и кучетата, които живеят на цели семейни глутници. През този период Сарян рисува изключително с темперни бои върху бели платна картон, обобщавайки във всяка картина своите най-ярки впечатления. Когато нищо не му се отдава, той отново пътува към това място за задълбочаване на своите впечатления, получавайки нов импулс и за самопроверка.
При връщането си от Истанбул Сарян представя своите нови произведения на изложбата „Московските приятели на художника“. Картините „Глицинии“, „Сергия за плодове“, по-късно „Улица. Пладне“ са придобити от Третяковската галерия. Това е първия случай, когато галерия се с произведенията на млад художник-новатор. Картините на Сарян, представени на изложба в Рим през 1911 г., предизвикват интереса сред художествените кръгове.
Пътуването в Египет обогатява творчеството на Сарян с нови произведения, които ярко изразяват неговия самобитен стил. Повече от всичко го изумява неразривната връзка между древната култура и съвременността.
През 1912 г. Сарян отново се отправя за Армения, но този път в нейните северозападни райони – Ардануч, Ардвин, Ардаган. Тук, отличавайки се от жълтото море на египетската пустиня, където контрастите от синьо и зелено са особено резки, очите на художника улавят по-меките, понамалени съотношения, които са характерни за дадена красива местност. Картините „Гора Абул и преминаващите камили“ „Продавачка на зарзават“, „Утро. Зелени гори“ представляват новите тематически и колоритни опити на Сарян. Една от тези картини, посветени на константинополска тема участва през 1912 год. във втората изложба на постимпресионистите в галерия „Графтон“ в Лондон.
През 1913 г. Сарян прекарва известно време в Персия (днея Иран). Най-интересното място за художника се оказва градския пазар. Тук може да наблюдава плавния ритъм на живота. Тази пъстра страна, където хората казват, че на мига застиват под въздействието на наргилето. Но работата на място не винаги се отдава на Сарян. Вниманието му привличат също и книгите, илюстрованите миниатюри. Изпълнен с впечатления за бита и културата, Сарян създава няколко композиционни картини на персийска тема вече в своето московско ателие.
Нов етап в творчеството на Сарян (1914-1920)
Сарян се отличава с огромна взискателност към себе си и удивителен усет към истинското в изкуството. Той възнамерява да продължи своето пътешествие на Изток, мечтае да постои в Китай, Япония, Индия. Но Първата Световна война напълно разстройва неговите творчески планове.
През пролетта на 1914 г. Сарян заминава за Тбилиси (Грузия), участва тогава в работата на арменското етнографско общество. Отива в Гохтан (Южна Армения, понастоящем се намира в Азербайджан). Своите нови произведения, пейзажи и натюрмотри, Сарян представя в Москва на следващата изложба на списанието „Света на изкуството“, след това участва в Балтийската изложба в Мальмьо (Швеция). „Аз бях щастлив… намирах се насаме с природата, която за мене е безкрайно скъпа като родна майка и добър приятел.“
Въпреки това по-нататъшното развитие в творчеството на художника е прекъснато от трагичните събития в Армения. „Обаче, ето през 1915 г. научих за бедата, отново е покорена част от Армения. Изоставих всичко и заминах за родината. В Ечмиадзин и наоколо аз срещах тълпи хора, бягащи от Геноцида в Турска Армения… Пред моите очи умираха хора, а аз почти не можех да им помогна с нищо… Аз тежко заболях, мен ме откараха в Тбилиси с явни признаци на дълбоко душевно разстройство.“
Сарян дълго не може да работи. Но първото, което той създава след преживяното е картина, изобразяваща огромен букет червени цветя. Пътят към спасението бил намерен. „Изкуството е длъжно да призове човека към живот, към борба, извънвременното, общочовешките мотиви му внушават вяра и надежда, а не потискат неговото описание на трагичния сюжет.“ Още едно събитие, което възвръща Сарян към творчеството е срещата с прекрасната и черноока Лусик Агаян, дъщеря на известния арменски писател и педагог Хазарос Агаян. „Това беше среща на двама, сякаш отдавна вече знаещи един за друг родни хора, които толкова случайно и временно били разделени двама влюбени.“
В края на 1915 г. Сарян отново участва в поредната изложба „Света на изкуството“. През 1916 г. заедно със събраните в Тбилиси арменски живописци Е. Татевосян, В. Суренянц, П. Терлемезян Сарян основава „Приятелство на арменските художници“, създавайки негова емблема. Започва нов етап в живота и творчеството на Сарян. „В тези дни на страдания аз с цялото си сърце, с цялото свое същество се сродих със своя народ. И не бих бил аз като ,че ли художник, сякаш личност, ако не беше се очертало у мен това чувство към родината. На нея посветих цялото свое по-нататъшно творчество.“
На 17 април 1916 г. се състоява венчавката на Мартирос Сарян с Лусик Агаян в селската църква. В Москва вижда бял свят оформената антология „Поезия на Армения“ под редакцията на Валери Брюсов. В края на 1917 г. Сарян пристига със съпругата си в Нахичеван, в дома на майка си, но често се намира в Тбилиси, където го заварва Октомврийската революция. В семейството на Сарян се ражда син на име Саркис, впоследствие става литературовед, специалист по италианска и арменска литература.
През 1918-1919 г. Сарян заживява със семейството си в Нов Нахичеван. Той става инициатор на създадената и първи директор на Арменския краеведски музей в Ростов. На изложбата „Лотос“, където участват арменски и руски художници, Сарян представя 45 работи. Наред с ранните, тук са представени и последните картини, развиващи се като нова източна тематика: „Червена книга“ (1917), „Стария Тбилиси“ (1917), „Червения кон“ (1919).
През 1920 год. се ражда втория син в семейството Хазарос /Лазар/, който впоследствие става известен композитор.
Армения (1921-1925)
По покана на Председателя на Съвета на народните комисари на Армения А. Масникян Сарян пристига със семейството си в Ереван за постоянно пребиваване. Тук той организира Държавен музей по археология, етнография и изобразително изкуство, взема участие в създаденото Ереванско художествено училище и Дружество на работниците по изобразително изкуство. През 1922 год. по скица на Сарян е създаден герб и флаг на Съветска Армения. Събирателният образ на възродената родина Сарян запечатва в рисунка за театралната завеса на Първия драматичен театър в Ереван. Възвръщайки се към творчеството, той оттук нататък се стреми да изобрази Армения в нейното осезателно битие /начин на живот/. „Искам да покажа пред света, че тази скалиста педя земя, разположена на склона на планината Арагац действително съществува. Изминала през бури, нееднократно осквернявана, но измита с кръв и осветена с вяра, този къс наша земя храни на своите гърди малка шепа народ – трудолюбив и талантлив.“
Осъществявайки пътувания в различни райони на Армения, Сарян създава картини, обзет в плен и съзерцание и сякаш изтръгва от природата бързо менящите се под въздействието на слънцето, съотношения на багрите. Сякаш кадър след кадър застават пред нас обляната в слънце долина, ниските глинени къщи с плоски покриви („Ереван, етюд“), летните жеги („Лято в Арагац“) и приятната прохлада на сенчестите цветни и овощни градини („Двор в Ереван“).
В творбите през 1924 г. преобладава характерното за Сарян обобщение на образа, пресъздадената картина на света, неограничена от границите на дадената страна, а активизираща нашето емоционално и интелектуално възприятие към живота като цяло. Своите нови произведения Сарян представя на XIV Международна изложба – Биеналето във Венеция. Неговите картини имат голям успех, репродуцират се. Живеейки в този пристанищен град в Италия арменския поет Аведик Исахакян, впоследствие близък приятел на Сарян, публикува във вестник „Родина“ (Париж, 5 август 1924 г.) статия, в която оценява творчеството на художника като явление с огромна историческа важност за развитието на арменската култура. Италианската преса също високо оценява изкуството на арменския майстор.
През 1925 г. за първи път по време на съветските години картините на Сарян са представени в Москва, на изложбата „Четири изкуства“. Произведенията на арменския майстор са високо оценени от столичната преса. Лятото на същата година картините, оставени след изложбата през 1914 г. в Мальмьо /Швеция/ са прехвърлени от И. Грабар на изложбата на руското изкуство в музея на Лос Анджелис. В края на 1925 г. на Мартирос Сарян е присъдено званието Народен художник на Армения.
Париж (1926-1928)
След успеха на изложбата в Москва на Сарян е предоставена възможността да замине зад граница. „Аз исках непременно да пребивавам в столицата на художниците – Париж.“ Пристигайки в столицата на Франция, Сарян вече заема своето стабилно и значително място в съвременната живопис на Русия и Армения.
Срещайки Сарян в Париж, известният руски критик А. Ефрос пише: „Той не иска да заимства от творчеството на парижани, той не се мъчи да постигне слава… Той живее и твори, запазвайки себе си… и се учи. На триножника за рисуване в неговото ателие, на стената са окачени етюди, които правят неофитите в Париж. Творческата тактика е ясна. Той пак пробива към доброто у себе си.“
В Париж Сарян два пъти представя своите произведения на изложба на руското и арменското изкуство, но главното е неговата самостоятелна изложба, открита през януари 1928 г. в салона на Ш. О. Жирар. Текста към каталога на изложбата е написан от известния критик Луи Воксел. Представя около 40 картини, създадени от Сарян в Париж. В творбите по време на парижкия период преобладава арменската тематика, получава се по-нова разработка. Само в няколко етюда Сарян се обръща към крайбрежните булеварди на Сена и Марна, предавайки пейзажи от своето ателие. Тези етюди се отличават със съотношение на мекия преход към твърди, но чисти тонове.
Изкуството на Сарян се ползва в Париж с редки за чужденците успех. „Изпита“, както се изразява самия художник е издържан. Въпреки това, днес трудно се съди за този важен период на творческата еволюция на художника. На връщане за Армения картините на Сарян изгарят на френския кораб „Фиржи“. Оцеляват само онези картини, които са продадени от Сарян в Париж, а също няколко етюда, които той връща със себе си.
Отново в Армения (1929-1945)
През този период любимия жанр на Сарян става градския пейзаж. Лаконизмът в основата на сюжета, пределно опростява силуетното решение на човешките фигури в техните характерни движени – това е стила на Сарян през тези години. Една след друга се появяват картините „Еревански двор през пролетта“, „Стария Ереван“ (1928, Третяковска галерия), „Стар и по-нов“ (1929, Руски музей), „На брега на Занг в Ереван“, „Кът в стария Ереван“, „Строителството на моста“ и други.
През 1928-1929 г. Сарян участва на различни изложби в Ереван и Москва. През 1930 год. ярките, отразяващи поредното търсене на съвременната живопис, платната на майстора постоянно се представят на изложби на съветското изкуство в Европа – Стокхолм, Виена, Венеция, Цюрих.
През 1930 г. в оперния театър в Одеса се състои премиера, оформена от Сарян операта „Алмаст“ на А. Спендиар, а през 1932 г. в Московския театър на името на Станиславски – постановка на операта Н. Римски – Корсаков „Златното петле“. Същата година е знаменателна и с друго събитие в живота на Сарян – в Ереван е завършено строителството на неговия дом с ателие. Решението да се създаде за художника специални условия за живот и работа е прието от правителството на Армения още през 1924 г., след успеха на Сарян на венецианската изложба.
През 1934 г. той заминава за Туркмен, където създава серия картини, в която се усеща отдавнашната любов на художника към Изтока. Под редакцията на известния арменски поет Йехише Чаренц излиза илюстрираната от Сарян поема „Руст и Зохраб“ на персийския поет Фирдоси.
В началото на 1930 г. се прокарва сталинската политика на идеологическото въздействие върху дейците на културата. Постановление, издадено през 1932 г. ограничава свободата на творчеството, съгласно провежданата политика на „желязната завеса“. Същата ограничава Сарян в общуването му със западната култура, откъсват неговото творчество от контекста на световния съвременен художествен живот. Произведенията на Сарян са подложени на суровата критика за декоративност, излишна ркост в цветовете. Наричат го „формалист“, обвиняват го в „порок на идеологическия мироглед“.
Противодействието е трудно, почти невъзможно. Понякога художника е принуден да приглуши багрите в своите платна. На изискванието да създаде прославящ портрет на вожда на страната Сталин Сарян отговаря, че е свикнал да рисува природата. През 1937 г. са изгорени създадените от Сарян дванадесет портрета на прогресивни арменски държавни дейци и представители на интелигенцията, подложени на репресии като „врагове на народа“. Но един от ези портрети, укрит в музея на работниците оцелява. Този портрет е на Йехише Чаренц (1923). Самостоятелно тогава Сарян работи през тази година над голямо платно за оформление на павилион за изложба на съветското изкуство в Париж. Майсторското изпълнение на паното с площ 46 м² е високо оценено във Франция и удостоено с Гран – При.
През 1939 г. Сарян създава още едно голямо шлатно за арменския павилион на селскостопанската изложба в Москва. Задължителният портрет на вожда на страната не фигурира в огромния пейзаж на Армения. Налага се да се установи на фона на Сарянското пано скулптура на Сталин, изпълнена от Г. Кепинов. През тези години Сарян рисува много малко картини. Сред неговите творби преобладават рисунките към театралните декорации, илюстрации към книги.
През годините на Втората Световна война (1941-1945) на Сарян е предоставена относителна свобода на творчеството. Той създава серия прекрасни портрети на дейците на културата. А изразената гражданска позиция на художника се явява такъв факт, че неговия по-малък син заминава на фронта. Решава се съдбата и на Армения. Преживените години намират израз в картината „Из живота на художника. Портрет на Лусик Сарян.“, а също така в знаменития автопортрет „Три възрасти“.
По повод на Победата и възвръщането на сина Сарян създава по-голямо платно в жанра на натюрморта „Армения – боец във Втората Отечествена война. Цветя.“ (1945 г., Национална галерия на Армения).
Последен период в творчеството на Сарян (1929-1945)
Ярко индивидуално, новаторското изкуство на Сарян винаги предизвиква противоположни оценки. През 1941 г. Майсторът е удостоен с Държавна награда за оформяне на операта на А. Спендиаров „Алмаст“, чиято нова постановка се състои в дните на Декадата на арменското изкуство в Москва (1939). През 1947 г. е създадена Художествената Академия на СССР, и Сарян е избран за неин действителен член. Но заедно с това към Сарян е повдигнато лично тежко през тези години обвинение за художника във формализъм (1948). Сарян тежко преживява необоснованите критични нападки. Той заминава в санаториум в Подмосковието да лекува сърцето си през 1951 г. Тук художникът постепенно идва на себе си, възстановява се, което е присъщо за жизнеустойчивостта на художника и вярата в силата на изкустовото го възвръща към работата.
През тези години в творчеството на Сарян продължава да се развива интерес към портретния жанр, набелязан още през 1933-1935 г. Сарян рисува архитектите Торос Тороманян и А. Таманян, чиито портрети са в Националната галерия на Армения, балерината Г. Улянова, академик Гр. Ачарян, пианиста Игумнов, поетесата А. Ахматова и писателя Иля Еренбург, поета Аведик Исахакян, композиторите Арам Хачатурян и Д. Шостакович и други. През 1950 г. Сарян нарисува портрети и на други свои съвременници, не толкова велики, но мислещи и преживяващи целия драматизъм на своето време. Ако може да се охарактеризират тези портрети от гледна точка на метода на работа, то те са по-скоро портрети-беседи. Сарян никога не заставя портретиращия да позира в изкуствена, бързо уморяваща се поза. Той беседва с тях за лични вълнуващи него въпроси, за наболели проблеми и по този начин произволно приема характерната за себе си поза и изражението на лицето. Ето така, художникът долавя бързо образа в два сеанса и завършва портрета.
С встъпването на власт на Хрушчов ситуацията в сферата на изкуството много се изменя. Свободно въздъхва и Сарян. Ново развитие в неговото творчество получава жанра пейзаж. Художникът отново заминава за Армения, създавайки серия пейзажи в Двин (1952), на Севан (1953), в Лори (1952) и в Бюракан (1957-1958). В неговите картини отново се представя ласкателната четка на майстора на Арарат, характерните планински хълмове на Армения, облени в сияние от слънчеви цветове. Художникът не изгубва способноста да вижда и да се удивлява, да бъде възторжен и да се радва на всеки един ден, който е неповторим миг от живота му. Работите през този период са обединени в цикъл „Моя Родина“, за която през 1961 г. Сарян получава Ленинска награда. През 1965 г. масово се отбелязва 85-годишния юбилей на художника, осъществяват се негови самостоятелни изложби в Москва и Ереван. Майсторът е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. В киностудия „Арменфилм“ е създаден филма „Мартирос Сарян“, на реж. Л. Вагаршян и автор на текста Иля Еренбург.
През 1966 г. Сарян получава Държавната награда на Арменска ССР. Излиза на свят мемориалната му книга „От моят живот“, която по-късно е издадена на четири езика. През ноември 1967 г. в Ереван се открива Дом-музей на Мартирос Сарян. Самостоятелните му изложби се състоят в Румъния, Чехословакия, Унгари и ГДР. Майсторът продължава да работи до края на земните си дни. През 1969 г. в творчеството на Сарян намира своето изражение новото космическо видение на света, откликвайки на полета на човека в космоса.През 1971-1972 г. Сарян създава серия рисунки с флумастери. В тях се усеща очевидното връщане на художника към хармоничната мелодика и пластика на ранния акварелен цикъл „Приказки и сънища“. Но тези рисунки се отличават с медитативно потапяне в образа на арменската природа, която живее в сърцата и паметта на художника. Последната от рисунките на Майстора е с дата 4 април 1972 г., точно един месец преди неговата смърт на 5 май 1972 г. в Ереван, Армения. Погребан е в Пантеона, разположен в парка, кръстен на името на Гомидас.
Автор: Жаклин Бодурова