Антраниг Тороси Озанян (25 февруари 1865 г., Шабин Карахисар, Турция – 31 август 1927 г., Чико, окръг Бът, Калифорния, САЩ), известен също като Зоравар Антраниг, Антраниг паша, е арменски военен командир, държавник, фидаябед (войвода) и бивш член на Ташнагцутюн.
Той играе особена роля в арменското освободително движение. Участва в отбраната на населените места в родната си страна. Антраниг първо преминава в Сасун, но през 1896 г. заминава за чужбина. През 1897 г., като част от четата на Вазген Тероян, Антраниг навлиза за втори път в Западна Армения, където остава до 1904 г.
През 1912-1913 г. съвместно с Карекин Нъждех е организирана дружина от арменски доброволци начело с Антраниг, която влиза в състава на българското опълчение и се бие срещу армията на Османската империя. Българското командване оценява високо участието на арменската дружина в Първата балканска война.