Вестник „Храпарак“ пише: „От древни времена в Армения е било обичайно да се освобождава високопоставен служител от работата му и да се назначава някъде като съветник или помощник, за да може да получава по-висока заплата от държавата. Никол Пашинян прави същото: назначава свои хора за съветници и помощници, за да не ги остави без работа, да не ги злепоставя и да не попълва редиците на опозицията. Казват, че някои от тях дори не познава, на някои не помни имената и ги вижда от време на време.
Никол Пашинян има двама основни съветници: бившият министър Артак Камалян и бившият областен управител и вицепремиер Хамбарцум Матевосян. Другите съветници са бившият губернатор на Лори Арам Хачатрян, бившият началник на кабинета на Кочарян, бившият посланик в Иран при Серж Саргсян Арташес Туманян и един съветник с нестопанска цел, Сурен Магакян, който няма биография и чиято единствена позиция е била като главен редактор на някакъв неизвестен седмичник „Пълен живот“.
Пашинян има и 4 помощници: Арсен Михайлов, който е асириец по националност, лекарят-зъболекар Гагик Исаханян, бившият областен управител Давид Геворгян и Карине Давоян, преводач на международни новини в агенция „АликМедиа“.
Всъщност Пашинян има 5 съветници и 4 помощници. Няма как да не споменем и говорителя на премиера Назели Багдасарян, която беше депутат от „Граждански договор“, след това беше назначена за губернатор на Ширак, след това за помощник на Пашинян, а сега прессекретар. Багдасарян се отличава от всички досегашни говорители на всички премиери по това, че не общува с журналисти, не отговаря на обажданията им, а придружава премиера навсякъде и дори участва във важни официални срещи, но никой не знае каква роля играе в нашата действителност.
Всички тези хора, припомняме, получават огромни заплати за бездействие, Никол Пашинян просто им позволи да живеят добре за сметка на държавния бюджет. Не е ясно какви съвети дават на министър-председателя, с какво му помагат, щом прави толкова грешки, по много въпроси подхожда грешно и не си признава нито една грешка.


