Арутюн Арутюнян пише на страницата си във Фейсбук:
„В Сирия има бедствие и името на това бедствие е турската политика, която се нарича „Бареш“.
През годините не съм забравил кадрите от „медения месец“ между Асад и Ердоган. Колко много се обичаха, колко щастливи бяха Асад, още тогава беше ясно, че флиртът с турчина щеше да свърши зле. да оцени добре времето: Ако бащата на Асад бе жив, щеше да дръпне ухото на сина си, а може би и да му удари една бащина плесница. Но турците добре прецениха времето. Хафез ал-Асад вче го няма, а синът му е по детински наивен човек, който не оцени постиженията на баща си. Сега има трагедия в Сирия, там унищожават алевитите в голям мащаб.
Има хипотеза, че алавитите са потомци на киликийските арменци, които са живели по североизточните брегове на Средиземно море от 1080 г. до 1400 г. Те са били първоначално християни .През 70-те години на миналия век те са запазили до известна степен своята религия – християнството, което от векове е било постоянно повлияно от исляма. Обожествяват Исус, приемат християнските апостоли, кръщават децата си в тяхна чест и празнуват някои християнски празници. Алевитите в Турция знаят, че са от арменски произход и изповядват това в разговорите. Въпреки това, по решение на френските власти, през 1936 г. Александретският санджак е присъединен към Сирия.
Това, което се случва в Сирия, ни се случи в началото на 20 век. Същото се случи в края на 20-ти век: Сумгаит, Баку, Марага и само с демонстрация на обединени сили беше възможно да се спре продължаването на геноцида.
След завземането на властта през 2018 г. в Армения, т.е. в една отломка, останала от историческа Армения, уж бяха доведени на власт мислещи като Асад политици, които под прикритието на фалшивия мир, доброволно унищожиха Арцах. Идва ред на последната отломка, останала от историческа Армения, която остава като трън в гърлото на Турция Но това не се случи за един ден, това бяха години усилена работа на специалните служби, която се увенча с успех.
Когато спяхме в унес, турците работеха последователно за изпълнението на желанията си. Те със сигурност планират следващата инвазия. Посрещането с хляб и сол не е спасение, те вече са си заплюли новите цели.
Още нещо, когато работехме по сценария на филма „Цената на фалшивия мир“, имаше един абзац, който след като ги изслушахме, премахнахме следното: „Има дума за „мир“ на турски. Тоест, да сключиш мир. “ И наистина, възможно е да сключиш мир и тогава отново ставате врагове, не говорим за действителния превод на думата, а за езиковото мислене.
Сега, ние искаме да подпишем мирен договор, турците искат да сключат мир, нали? Както това, което се случи в Сирия, трябва да се успокоим и може дори да не стигнем до 2026 г.“