ХАЧАТУР АВЕДИК АБОВЯН
(15.10.1809-14.04.1848)
велик арменски писател, педагог, етнограф и просветител-демократ, родоначалник на съвременната арменска литература.
„Когато ще лежа в гроба, елате и застанете над мене. И ако любовта към своя народ, ако любовта към отечеството ви е причинала вреда, то тогава ме проклинайте, а ако ви е принесла полза – благославяйте ме.“
Хачатур Абовян
В началото на XIX в. възниква необходимостта от създаването на новоарменска литература. С тази епохална задача се заема Хачатур Абовян. Той е истинският създател на съвременната арменска литература и първият автор, който изоставя класическия арменски език и приема съвременния за своите трудове, като така насърчава прилагането му. Неоценима е заслугата на големият просветител към разпространяването на новото движение в арменската литература и педагогика, в развитието на новата култура и на просветителско-демократичните идеи в арменската действителност. Той посвещава своя живот на писането и запознаването на света с Армения и арменския народ. Хачатур Абовян открива първото училище в Армения, основано на европейски педагогически принципи, носещо съвършено светски характер. Той въвежда реформи в учебно-възпитателната работа и създава учебници на разговорен език (ашхарапар).
Хачатур Аведик Абовян е роден на 15 октомври 1809 г. в село Канакер, находящо се близо до Ереван. Той принадлежи към древния и знатен род Абовянц, чиито благородни деяния и семейни предания се отразяват в творчеството на писателя. През 1818 г., само на 9 години Хачатур Абовян заминава за манастира в Ечмиадзин за обучение и приемане на духовен сан. Там той получава началното си образование през 1822 г. След това от 1824 г. продължава да учи в арменското училище Нерсисян в Тбилиси (Грузия), което завършва през февруари 1826 г. Негови учители са известните арменски педагози за онова време – Бохос Карадагци и поета Арутюн Аламдарян. Арменското училище Нерсисян е открито през 1824 г. и изиграва голяма роля в развитието на просветители в образованието на източните арменци.
Започващата руско-персийска война през 1826 г. обърква Хачатур Абовян да изпълни мечтата си – да продължи образованието си в Европа или Русия. За кратък период от 1827-1828 г. той учителства в Санаинския манастир, а през май 1828 г. отново се установява в Ечмиадзин и работи като преводач и секретар на арменския Католикос.
Хачатур Абовян е първият арменец, който се изкачва на свещения връх Арарат като член на експедицията, оглавена от неговия учител ливонецът проф. д-р Фридрих Парот. Към него се присъединяват и останалите участници. Уморени, но щастливи хората започват радостно да се прегръщат един друг. За пръв път на върха Арарат, на 5137 м зазвучават човешки гласове. Това е планината, на която мнозина вярват, че се намира Ноевия ковчег. На 27 септември 1829 г. Арарат е покорен! То е първото доказано изкачване, което е записано в историята. Проф. д-р Фридрих Парот престоява на върха около 45 минути, наблюдавайки околността, правейки барометрични измервания. Безкрайна панорама се открива пред хората. Зад седловината се вижда островърхия връх Малък Арарат. На огромно пространство се разкрива Араратската долина. В подножието на горите искрят, затворените в клисура, бурни води на Аракс. Далеко на север се забелязват върховете на Големия Кавказ. На юг се разтилат пожълтелите блата през покритите с гори възвишения, сгушени у подножието на Арарат. Хачатур Абовян сваля от върха в бутилка парче лед, считайки го за свещено. Завръщайки се благополучно на по-следващия ден в манастира Свети Яков, те отправят благодарност към Небесата за това, че тежкото им начинание сполучило, вероятно не далеч от мястото, където „Ной издигнал олтар на Бог“. Проф. д-р Фридрих Парот и Хачатур Абоян изкачват и съседния Малък Арарат на височина 3896 м на 8 ноември 1829 г. Впечатлен от жаждата за знания на арменеца, професорът му урежда държавна стипендия за следване в универистета в Тарту.
Близо шест години през периода 1830-1836 г. той следва като държавен стипендиант в Дерптския университет, намиращ се в Тарту (Естония) и получава висше образование. В това място става духовното възраждане на Хачатур Абовян. Той владее шест езика.
През периода 1837-1843 г. Хачатур Абовян е назначен за учител и инспектор в Тбилиси (Грузия). Там се формира неговият просветителско-демократичен мироглед. Едновременно открива частна школа с цел да подготвя учители за народната школа относно борбата със средновековната изостаналост. Но чиновничеството продължава да причинява спънки в просветителската му дейност.
Хачатур Абовян е първият в Армения, който започва да се занимава с научна етнография, изучава бита и обичаите на селяните от родното си село Канакер, жители на Ереван. Също така, той събира и изучава арменския, азербайджанския и кюрдския фолклор.
Хачатур Абовян познава отлично поезията на Хайне и Гьоте и под тяхно влияние се формира като майстор на словото – автор е на много романи, повести, стихове, разкази, басни и пиеси. В творчеството си Хачатур Абовян отразява главно селския бит, природната красота на Армения. Той разработва сюжети, взети от арменските легенди, предания, поверия, описва картини от народния бит.
Знаменитото му произведение е историческия роман „Раните на Армения“. Това е първият арменски светски реалистичен роман, в който са отразени животът и борбите на арменския народ по време на Руско-Иранската война (1826-1828). Хачатур Абовян обрисува с красив, цветист простонароден език тежкия бит на арменците под персийско владичество. Авторът възпява бунтарството на младите свободолюбиви мъже, които се присъединяват към арменците-доброволци в руската армия, която освобождава родината им от персийско иго. Главният герой Ахаси, който е романтичният идеал на автора, загива геройски в сражение. Чрез романа Абовян въвежда в белетристиката по-висш родолюбив идеал – борба за освобождение на Отечеството.
В основата на романа и на другите му произведения лежат идеите на патриотизма, хуманизма и дружбата между народите. Товa произведение е най-силният призив за обединение на арменския народ. Той е ярък пример за пробуждането на арменското начало и за търсене на своето достойно място на земята.
Лятото на 1840 г. е ознаменувано с опустушителното земетресение, което превръща в пустиня долината, населена от жителите на село Ахури, които възлизат на не повече от 1500 жители. Огромният вулканичен поток смила населението, манастира и покрива с кал градините и пасищата. Хачатур Абовян вижда пустинята, по която прокрадва своe русло един ледников ручей. Заедно с него и други пътешественици извършват нови възходи на Арарат.
През август 1843 г. Хачатур Абовян заминава за Ереван, където се занимава с любимите дела и накрая намира своя душевен покой. Обаче се задълбочава неговата душевна драма.
След завръщането си в родината Хачатур Абовян започва да се занимава с педагогическа дейност. Той води упорита борба против реакционните сили на своето време, разобличава представителите на царската бюрокрация и реакционните клерикали. Търпи гонения от ретроградни духовници и чиновници, заради напредничавите си и хуманни педагогически методи. Уволнен е през март 1848 г.
През пролетта на 1848 г. Хачатур Абовян се подготвя да отпътува към Тбилиси (Грузия), за да приеме длъжността на директор на училището Нерсисян. Обаче на сутринта на 2 април (14 по нов стил) той излиза от дома си и повече не се връща. Изчезва безследно. Счита се, че той вероятно е загинал. Обстоятелствата около неговото тайнствено изчезване и трагическата му гибел до този момент окончателно не са изяснени. Въпреки това, Хачатур Абовян остава завинаги в арменската култура като родоначалник на новоарменското литературно слово и педагогика.
Жаклин Бодурова