Знаете ли, че един от най-известните курорти в Армения, Арзни, е възстановен и му е вдъхнат нов живот от асирийците през 19 век? През съветската епоха там са живели около 6000 асирийци, а днес асирийците съставляват около една трета от населението на Арзни (около 1000 души).
Асирийците в Армения пазят своя език, традиции и вяра. В страната има две църкви, принадлежащи към Източноасирийската епархия: едната се намира в село Верин Двин (където се намира най-голямата асирийска общност в Армения), другата е в Арзни. Още на входа на селото гостите се посрещат от табела с приветствие на асирийски език. Докато се разхождате из Арзни, често можете да чуете непозната реч – това е асирийският език. Има един неписан закон – вътре в общността хората общуват на родния си език.
И въпреки че запазват националната си идентичност, Армения се превърна в родина за асирийците и те полагат усилия за нейното развитие, защитавайки страната, включително и с цената на живота си. Асирийците са участвали във войните за защита на Арцах и само по време на 44-дневната война през 2020 г. общността загуби четирима от своите членове.
Как асирийците са се озовали тук?
Днес, според различни източници, в Армения живеят около 5000 асирийци. Те се преселват тук през 1826–1828 г. в резултат на Руско-персийската война (съгласно условията на Туркманчайския мирен договор, подписан през 1828 г. – бел. ред.). Според различни източници около 200 асирийски семейства мигрират от района на Урмия (Иран) към Източна Армения, заселвайки се в Ереван, Двин, Димитров и Арзни.
Днес в Армения има четири асирийски села. Най-голямата общност се намира във Верин Двин, следвана от селата Арзни, Нор Артагерс и Димитров (асирийци живеят и в други селища на Армения). Трябва да се отбележи, че Арзни и Верин Двин не бяха обект на консолидация – жителите им събраха подписи с искане да се вземат предвид правата на националното малцинство и да не се сливат общностите.
„Казват, че нашият свещеник се обърнал към руския цар Николай I (по това време Източна Армения е била част от Руската империя – бел.ред.), заявявайки, че искаме да се заселим тук. Царят се съгласил, но с условия: да приемем православието, да научим руски и да си сменим фамилиите (русифициране – бел. ред.). Тези условия бяха приети, така че фамилията ми вече е Иванов, но трябваше да е „Бет Евин“, тоест „от рода Евин“ – обяснява директорът на Културен център Арзни Тимофей Иванов, асириец по националност.
След като се преместили в Арзни, първото нещо, което направили асирийците, било да построят църква.
Когато няма държава, църквата ги обединява
През 1828 г. заселниците основават църквата Сурп Мариам (Света Мария, подчинена на асирийската епархия в Ирак – бел. ред.) в Арзни. Тимофей Иванов разказва, че асирийците, мигрирали от Персия, донесли със себе си четири огромни трупи, които станали основа за изграждането на нова църква. Между другото, посетителите на църквата все още могат да видят тези „исторически“ трупи, върху които почива цялата архитектурна структура.
„Според легендата църквата е основана на място, където е получен знак свише – бик, който минава тук, оставя следа от копитата си под формата на кръст на земята. Така нашите предци са разбрали, че това е специално място, и е решено да се построи църква тук“, разказа Тимофей.
По време на Съветския съюз тази църква, подобно на много арменски църкви, е затворена и превърната в склад (асирийската църква в село Нор Артагерс е напълно разрушена). Въпреки това енориашите продължиха тайно да отварят вратите на храма по празници и други поводи и да извършват ритуали. Дълги години църквата няма свещеник, но сградата е ремонтирана и поддържана. Преди около година един свещеник, отец Аддай Даниел, беше изпратен от Иран в Армения.
„Когато дойдох за първи път, нямаше много енориаши. Сега всяка неделя на литургията идват по 70-80 асирийци и броят им расте. Дай Боже да са и повече. Ние нямаме държава, затова сме обединени от църквата. Затова се опитваме да изградим всички традиции около нея“, отбелязва свещеникът.
Литургията в асирийските църкви се извършва на древноарамейски език. Според свещеника енориашите разбират само част от думите, така че службите често се превеждат на съвременен асирийски, за да бъдат по-разбираеми за вярващите.
Недалеч от тази църква се намира древният храм Сурп Ованес, който според различни източници е построен през 6 век. Казват, че когато асирийците пристигнали в селото, видели разпръснати камъни навсякъде и разбрали, че тук някога е имало храм. Те събраха тези камъни и се опитаха да го възстановят. Въпреки че храмът е арменски, асирийците извършват тук специален ритуал: преди погребението покойникът винаги се оставя в тази църква за една нощ.
Асирийската азбука има 22 букви, всички от които са съгласни.
Единственото училище в селото носи името на Героя на Съветския съюз, асириеца Сергей Сархошев. От над 440 ученици около 120 са асирийци. Училището е разделено на две образователни направления – арменско и руско, като в последното се преподава и асирийски език. Тук учат и молокани, които освен руски изучават и асирийски. Асирийците се шегуват, че бързо усвояват езика и говорят дори по-добре от тях.
Има два проблема с изучаването на асирийския език: първият е липсата на специалисти, вторият е липсата на нови учебници. Няма специалист, който да напише учебници по асирийски език, всяка година училището поръчва учебници от Министерството на образованието и науката според броя на учениците, но това са стари учебници, училището се снабдява с нови версии чрез асирийската общност. Друг проблем са учителите по асирийски език. В Армения няма образователна структура, която да предоставя висше образование специално на асирийски език. Например Виталий Мирзоев, учител по асирийски език в училището, е специалист по руски език и литература.
Специално за нас учителят Мирзоев разкрива тайните на асирийския език – и ни изненадва. Оказва се, че асирийската азбука се състои от 22 букви и всички те са съгласни. Как можете да образувате думи и изречения, като използвате само съгласни? Тук на помощ идват седем допълнителни знака.
„Асирийското писане върви от дясно на ляво, като арабското например. Нашият език е доста бавен (което има предвид в писането), особено ако вземете предвид знаците. Без тях само тези, които владеят много добре езика, могат да четат“, добавя той.
Той обяснява подробно как един малък ред над или под буква може да промени нейното произношение.
„Децата усвояват езика доста бързо. Езикът е важен, иначе ще изчезнем като народ. Тук има малко чисти асирийци, има много смесени бракове. Ние като арменците сме разпръснати по целия свят, но арменците успяха да запазят поне парче от земята си, а ние дори нямаме това. Остана ни само езикът“, казва Мирзоев.
Неговото благоговейно отношение към запазването на езиковите традиции отдавна е известно в училище – асирийските ученици рискуват да получат строго порицание от него, ако дори просто го поздравят на друг език.
Между другото, през съветските години асирийският език не се преподаваше в училищата, така че по-старото поколение го говори, но не може да чете и пише. Тези, които знаеха как да пишат, или вземаха частни уроци, или се учеха на асирийско писмо у дома.
2600 години без държава, но със запазена национална идентичност
Асирийците нямат собствена държава повече от 2600 години, те са разпръснати по света. Според различни източници днес в света живеят 3,5–4 милиона асирийци (повечето от тях в Ирак, а една от най-големите общности е в Русия, около 22 хиляди души). Асирийците, подобно на арменците, са преживели геноцид: по време на геноцида през 1914-1915 г. около 850 000 асирийци са убити в Османската империя.
Днес, където и да живеят асирийците, те се опитват да запазят своята национална идентичност.В Арзни, освен език и вяра, асирийците грижливо пазят и своята култура – традиционни песни и танци. Културният център разполага с танцов клуб, където децата учат национални танци като хумани, шейхани и др. Асирийското знаме може да се види навсякъде, дори върху националното облекло.
Е, най-интересното е накрая. Асирийците се готвят да празнуват 6775 година, а Новата им година започва на 1 април…
