Турските медии са съсредоточени върху преговорите между САЩ и Иран, от изхода на които зависи какви стъпки ще предприемат американците.
Според турски експерти един факт е все по-труден за отричане в променящия се пейзаж на Близкия изток и Южен Кавказ: Турция стабилно набира сила, докато Иран изглежда изпитва стратегическа умора.
Според турски експерти, от Сирия до Кавказ, последните събития разкриха намаляващото влияние на Техеран и нарастващото господство на Анкара над регионалните събития.
Турски експерти отбелязват, че военните успехи на Азербайджан през 2020 г. и 2023 г., с подкрепата на Турция, са променили не само границите, но и съюзите. Това наруши съществуващия ред и отслаби дългогодишния съюзник на Иран Армения.
Експертите отбелязват, че в центъра на сегашното турско-иранско напрежение е предложеният така наречен Зангезурски коридор, който ще осигури сухопътна връзка между континентален Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, който минава през Южна Армения. За Турция и Азербайджан проектът осигурява регионална свързаност и стратегическа дълбочина. За Иран това застрашава загубата на единствения пряк сухопътен път към Армения.
Според турците иранците не знаят как да осуетят този турски план, още повече че сегашната позиция на властите в Ереван също е двусмислена. Междувременно Турция и Азербайджан продължават да определят логистичното бъдеще на региона.
Турските експерти обаче, освен от Армения, се интересуват и от бъдещето на Иран, където според тях 25-30 процента от населението са турци.
Влиянието на Турция върху тези групи е неоспоримо. В градове като Тебриз и Урмия турските медии и език намират голям отзвук. Тази мека сила, изградена на споделено наследство, а не на натиск, постепенно променя културната идентичност на северозападен Иран. Други тюркски групи, като значителна част от населението на Хорасан, допълват тази картина. Тюркското население около Машхад се оценява на над 800 000 души. Въпреки това турските експерти отбелязват, че те са по-малко политически активни като етническа група в политическия живот на Иран.
Междувременно територията на съвременен Иран служи като основен проход и селище за тюркските народи по време на тяхната миграция на запад. Селджуките и османците, макар и от централноазиатски произход, преминават през Иранското плато на път за Анадола. Този спомен все още отеква, особено сред иранските турци, които се смятат за част от една по-широка цивилизационна история. В днешен Иран, особено във времена на политическо напрежение, хората от азербайджански произход са не само част от системата, но често поемат нейната стабилизираща роля.
За турските експерти последното обстоятелство е достойно за съжаление. Те признават, че елементи, характерни за иранското самосъзнание, се коренят в тяхното самосъзнание. Ето защо, отбелязват те, без външна намеса няма да може да се събуди пантюркско съзнание у тях.
Според турски експерти слабостта на Иран не е само в Южен Кавказ. По време на неотдавнашните ядрени преговори със Съединените щати Техеран предложи стъпки, които преди беше отхвърлил, като например изпращане на обогатен уран в друга страна или съвместно упражняване на контрол върху нейните ядрени съоръжения.
Дори според западни експерти тюркското население на Иран е младо, многобройно и все повече осъзнава уникалната си идентичност. Тази тенденция е свидетелство не само за социално напрежение, но и за възможна трансформация. Игнорирането на това няма да реши проблема за сегашните ирански власти.
Ето защо сегашното иранско правителство се нуждае от идеята за Великия враг, чрез който ще бъде възможно да се запази цялото иранско общество единно.
Това обаче от своя страна прави външната политика на Иран негъвкава.
Турските експерти също забелязват това и на свой ред отбелязват, че Турция действа както на дипломатически, така и на стратегически фронт. За разлика от това Иран не проявява нито гъвкавостта, нито инициативността, необходими в днешната геополитическа среда. Влиянието вече не зависи от лозунги, а от резултати, отбелязват турските експерти и Анкара, според тях, разбира това. Иран остава заклещен в обичаите от миналото, които вече не управляват бъдещето на региона.
А това от своя страна може да отвори големи възможности за Турция, заключават турски експерти.
Артак Акобян
Жам.ам


