Вестник „Пасд“ пише: „Преди година, на тези дни, в Киранц започна походът на движението „Тавуш за родината“, водено от архиепископ Баграт Галстанян и група негови съмишленици. По-късно то беше преименувано и по-точно прерасна в „Свещено движение“. В наши дни движението демонстрира и обществена активност, събира подписи „Не вярвам на Пашинян“, като по този начин доказва своята активност в обществения и политически живот.“
Трудно е да се предвиди какво ще се случи или как ще се случи в бъдеще, но си струва да се направят кратки бележки за това, което вече се е случило. Първо, движението, водено от архиепископ Баграт Галстанян, за първи път показа, че обществото на страната ни не е толкова „заспало“, не е толкова в „еднообразна“ шушулка, колкото биха искали или както биха искали да внушат властите и техните пропагандатори.
Това беше важно и от морална и психологическа гледна точка, защото изглеждаше, че след отричането на Арцах, съпротивата и духът на обществото бяха сломени. Те не бяха счупени. И все още не са счупени.
Да, движението не постигна целта, която си постави преди година, а именно да свали Пашинян от власт, въпреки че събра около себе си голяма тълпа от хора, по площадите и улиците.
Но от друга страна, „Свещеното движение“ имаше за последица да действа като своеобразна усмирителна риза за правителството на Пашинян и неговите поддръжници, за още по-капитулантски и вредни отстъпки. Във всеки случай, Пашинян трябваше донякъде да обуздае „треската“ си по демаркацията на границите, временно да забави процеса на отстъпване на други територии на Армения на врага, на предаване на „анклавите“.
Съпротивата, водена от движението, разкри и политическата реалност, че режимът, воден от Пашинян, е антинароден, антидемократичен, полицейски и авторитарен. В онези дни, преди година, полицейският характер и авторитарният, репресивен характер на Пашинян и правителството на Граждански договор отново бяха проявени напълно. Кулминацията му бе на 12 юни 2024 г. , когато имаше нападение с граната от полицията срещу мирни, невъоръжени участници в протеста. Полицията използва около 30 осколъчни гранати срещу мирни протестиращи, ранявайки над 100 души и осакативайки един гражданин.
И накрая, тази една година от движението, както и днешният напредък, атаките и провокациите срещу движението са много показателни сами по себе си, също и от гледна точка на това, че протестните настроения срещу Никол Пашинян набират все по-голям мащаб с всеки изминал ден, което е това, което прави властите и техните проправителствени сателити толкова нервни.“