Вестник „Пасд“ пише: „Въпросът за азербайджано-турския транзитен коридор, преминаващ през територията на Сюник, който Азербайджан нарича „Зангезурски коридор“, все още не е решен.“
Азербайджан и Турция настояват коридорът да получи де факто екстериториален статут, докато арменските власти, обикновено готови на отстъпки към Баку, все още не са решили как да представят въпроса пред избирателите. Очевидно е, че коридорът, във вида, поискан от Азербайджан, е категорично начало на процеса на загуба на суверенитет от страна на Армения, с което арменското общество е добре запознато.
Опитите на арменското ръководство да представи Азербайджан като приятелска, почти братска страна, която не желае да навреди на Армения, се посрещат с разгорещена реторика от страна на властите в Баку и медиите, а в крайна сметка и с реалността, която може да бъде потвърдена от многобройни арменски семейства, пострадали от Азербайджан.
Ердоган обаче е предложил „креативно“ решение: да се скрие зад американски частен наемател. Както съобщава Middle East Eye, позовавайки се на източници, участващи в преговорите, това предложение, включващо американска логистична компания, е било представено за първи път от самата Турция и е било озвучено от президента на страната Реджеп Тайип Ердоган по време на неотдавнашни преговори. Тази стъпка може да изглежда изключително полезна отвън: тя ще създаде впечатлението, че САЩ са активно ангажирани, което може да успокои арменското общество, сякаш самата Америка е дошла да се грижи за Армения.
Арменците може да харесат илюзията, че Турция е отстранена от този въпрос и че САЩ се интересуват от нашия регион. Освен това престижът на САЩ ще окаже влияние и върху Русия, която се опитва да защити визията си за коридора, който според турците не отговаря на турските интереси и съдържа твърде много проарменски елементи, които Турция счита за… остарели.
Тази „опция за магически наемател“ беше официално представена от посланика на САЩ в Турция Томас Барок. Оказа се, че в резултат на управлението на Пашинян, Армения днес се намира в ситуация, в която съдбата ѝ се решава на турска територия. В пресата веднага започнаха дискусии за евентуалното участие на САЩ, как то би могло да бъде добро или лошо, кой би спечелил, кой би пострадал, как би се отразило на други регионални играчи. Някои го представят така, сякаш се сменя контролерът на коридора.
В действителност нищо не се променя. САЩ не увеличават регионалното си присъствие; те ще продължат да го имат чрез членството на Турция в НАТО. Отдаването под наем на коридора на частна американска компания (не държавна организация) по инициатива на Турция не прави САЩ заинтересована страна в потенциален конфликт между турската страна и Армения и няма да гарантира защитата на Армения от турска експанзия и загуба на суверенитет. Това е просто начин да се притъпи предизвикателството преди поредната ампутация.
Армения е замислена не като регионален център, а като транзитна зона за турците, страна, която дори няма да има право да знае какво се превозва през нейна територия. И когато арменците се опитат да надигнат глас, правителството уверено ще отговори, че проектът е американски, следователно е безспорен. С други думи, чакаме задълбочаване на връзките със САЩ, но всъщност ще получаваме азербайджански камиони в Сюник, които не можем да инспектираме.
Би било желателно арменското общество да реагира ясно на тази очевидно протурска политика и да разбере, че ръководството на Пашинян продължава да действа в интерес на Турция. Колкото и властите да се опитват да скрият протурската си позиция, турските уши стърчат изпод всяка маска.