Мнозина ще кажат, че Пашинян си е взел почивка, за да се прегрупира и да препланира стъпките си, и може би ще бъдат прави. Но предвид манталитета му на политически хищник, ще отбележа един важен момент: хищникът или печели, или отстъпва, пише политологът Владимир Мартиросян.
„Пашинян се оттегли – уплашен от собствената си игра, уплашен от нейния резултат, доволен от временния успех по въпроса за завземането на ЕСА (Електрическите мрежи на Армения – бел. ред.). Той провали опита си да завземе Арменската апостолическа църква, провали PR кампанията за „осигуряване на коридор“, опитвайки се да го представи като „външно трасиране на пътя“, и се оттегли.“
Той се е провалил във всички операции, където е срещнал принципна и твърда съпротива. Винаги се е оттеглял, когато отправеното от него предизвикателство е било прието решително. Той продължава напред само там, където предизвикателството е избегнато и „битката“ е отказана. Той възприема подобно поведение като открита възможност за атака и победа.
Днес има всички възможности за промяна на правилата на играта, а името на тази възможност е „политическа мобилизация с цел контраатака“. А плодородна почва за това е пълната загуба на легитимност от страна на Пашинян.
Той се е обърнал към последната мярка на всеки автократ: репресии и изолация на опонентите.
Повече от половината от населението на страната, ако не и мнозинството, се противопоставя на неговата политика, но не получава ясно и коренно различно предложение от политическото поле. Прекратяването на настоящия курс на управление не може да означава връщане към същите неефективни, остарели методи. Това няма да доведе до резултати.
Това предполага:
– максимална мобилизация на собствените политически ресурси,
– пакт за ненападение в рамките на опозицията,
– интензивна работа със собствените електорални групи – с ясни наративи и конкретни предложения.
Това ще доведе до фиксиране и консолидиране на нелегитимното състояние на това правителство. И няма да му позволи да се легитимира отново – при липса на ресурси за това. Но такъв сценарий е възможен и вината за него е не само на Пашинян, но и на тези, които му се противопоставят – институционално и политически.
Днес избирателите в тази страна легитимират Пашинян не защото му вярват, а защото той работи с тях повече от всеки друг. Независимо дали работи правилно или не, етично или неморално, абсурдно или реалистично, той работи в тясно сътрудничество. Ако има Пашинян, има и опозиция. Ако няма Пашинян, дори и да се е отдръпнал и да не произвежда политически продукт, няма анти-Пашинян. Анти-Пашинян не съществува, защото все още не е сформирана.
Има атака – има защита. Няма атака – няма контраатака, която би могла да сложи край на управлението му. Липсата на контраатака води до възраждане на неговата „мъртва“ легитимност, произтичаща от политически вакуум. Източникът на легитимността на Пашинян не е в нечие участие в съвместни процеси с него, а в липсата на процеси срещу него.
Тези процеси следва да включват:
– правни,
– социални,
– морални,
– и накрая, организирани и добре обмислени политически механизми за контранастъпление.
Това е ключът към осигуряването на неговата делегитимация и в крайна сметка към спиране на функционирането на неговия политически курс и съответните държавни структури.
„ЗАВЕСАТА ПАДА “, отбеляза политологът.