Писателят и публицист Левон Джавахян говори пред 168.am за значението на Декларацията за независимост и необходимостта от предотвратяване на външни и вътрешни посегателства срещу декларацията.
Преди 35 години е приета Декларацията за независимост на Армения. Декларацията, приета на 23 август 1990 г., е основополагащият документ на Република Армения и, заедно с Конституцията на Армения, един от двата ѝ основни документа. Тя образува едно цяло с Конституцията, тъй като Конституцията на Армения е основана на принципите и целите, залегнали в Декларацията за независимост. В отговор на въпроса какво да се направи, за да се гарантира, че гаранцията за независимост ще остане непоклатима, Левон Джавахян посочва един изход:
„Махнете Никол.
В устата му няма истинска дума. Бог е дал на човека уста да яде и да казва истината, ана Никол му е уста да лъже, само лъжи. За него няма червени линии. От колко време казва: „коридорът е червена линия за Армения“, но после, оказва се, това е щастие, тази линия става зелена. И до днес запечатаните документи на „Зангезурския коридор“ не са публикувани. Ако намеренията му не са мръсни, ако няма нищо, защо не се публикува? Има ли нещо, което Алиев каза, че не е направил? Остава му само да редактира Конституцията според Алиев или да създаде нова Конституция“, добави той.
Публицистът подчерта, че ако Пашинян остане на поста си, арменците ще бъдат лишени от своята идентичност и достойнство.
„Каквото казват, това правят. С други думи, приемането на тази Конституция в нова форма вече е установяването на Азербайджан в Армения, а вносът на 300 000 турци в Армения също е оставен зад гърба си. Това, което той казва, е „Ще дойда пеша, ще вляза в Ереван“, това има предвид (арменците не водят деца, но турците водят 10 деца; след около 50 години турците ще надделеят в Армения).“
„Декларацията за независимост е първият стълб за нас. Преди Конституцията е написана Декларацията за независимост, която е нашият стълб. Ако няма Декларация за независимост, няма и конституционно законодателство на Армения. Сега този стълб е на път да се срути“, обобщи Левон Джавахян.
В посланието си, написано в контекста на приемането на Декларацията за Деня на независимостта, Никол Пашинян отбеляза, че ключовите разпоредби на Декларацията за независимост на Армения, приета от Върховния съвет на Арменската ССР на 23 август 1990 г., „са противоречиви и изразяват модела на нашия колективен патриотизъм, който ни е бил внушаван капка по капка от Съветския съюз от 50-те години на миналия век, в условията на установяването на Желязната завеса и началото на Студената война“.
Според него декларацията е изразила колективното настроение на политическия и интелектуален елит в Армения към момента на приемането ѝ, носила е отпечатъка на карабахското движение, започнало само две години по-рано и достигащо своя връх, и е предопределила ключовите характеристики на новосформираната независима Република Армения…


