Докато извършваха земни работи в Зангезурския медно-молибденов комбинат, служители откриха гробно поле. Разговаряхме с ръководителя на археологическата експедиция, Арутюн Бадалян , за подробностите .
– Г-н Бадалян, кога беше открито гробното поле?
– През януари, по време на земни работи в района на Зангезурския медно-молибденов комбинат, на десния бряг на река Вохджи, служителите на комбината забелязали останки от стени и алармирали отдела за опазване на околната среда на комбината. Те прекратили работата и се свързали с археолози. Пристигнали на посочения участък и се оказало, че си имаме работа с гробници. По време на разкопките, които продължиха няколко месеца, открихме 7 гробници, 4 от които, за съжаление, са разрушени, като е запазена само част от гробните камери. По време на работите открихме още 3 гробници, които бяха в почти перфектно състояние. Те бяха доста интересни гробници. Една от гробниците е с диаметър 3,5 метра и височина до 2 метра. Около нея е изградена трислойна стена с височина до 80 см, кромлех, върху която е имало каменно-почвен засип. Открит е и паметен стълб, украсен със скулптури, с изображения на очи. Много е интересно. До ден днешен нямаме такъв пример в Армения. Зад паметния стълб се е намирал олтар, направен от камък, с равна повърхност.
Гробните камери не се отличават с богатство, открихме метални материали, редица каменни мъниста. Това също е изключително явление: в гробниците изобщо не са открити керамични или глинени съдове. Смятаме, че гробниците принадлежат към VII-VI век пр.н.е.
– Какво символизират изображенията на очите?
– Очевидно идеята за предпазване на гробницата от уроки. Кромлехът също има това значение и е в нашата култура от хилядолетия. Това явление датира от бронзовата епоха и стига чак до християнството.
– Намерените тела са били разчленени . Как се обяснява това?
– Като цяло костите в гробниците са били лошо запазени. Всяка камера е съдържала тялото на един човек. Имало е камери, в които е липсвала част от човешкото тяло. Например крайници, гръбнак. Смятаме, че човекът не е бил напълно погребан. Възможно е това да е било по време на война. Предполагаме, че са донесли останките на тялото и са извършили погребение.
– От това можем да заключим, че това не е гробница за богати, а за обикновени хора.
– Не мисля, че са обикновени хора. Според мен това са погребения на високопоставени военни, защото в почти всички килии имаме кама, нож. Вярно е, че има и гривни, мъниста. Според мен са погребани не хора от нисшата класа, а хора от висшата класа, защото изграждането на такива гробници не е било лесно по онова време, особено пък да се постави паметна колона с такава грижа, да се изградят стени…
– Осигурена е и сеизмична устойчивост.
– Гробниците не са на равно място, а на стръмен склон, поради което бяха повредени, но слава Богу, имахме 3 гробници в непокътнато състояние и това беше причината, с разрешението на Министерството на културата, спорта и туризма и подкрепата на Зангезурския медно-молибденов комбинат, да решим да преместим най-луксозните от гробниците и да ги реставрираме в двора на Капанския геоложки музей, защото смятахме, че там не е безопасно и по-нататъшни строителни дейности биха могли да ги повредят. Останалите гробници ще бъдат покрити, някои ще останат под земята и е възможно поколенията да ги изучават по-късно.
Завършихме работата в района на мавзолея и земните работи продължават, тъй като това е зона от жизненоважно значение за комбината. Ако се окаже, че има и други гробници, ще продължим разкопките.
– 2024 г. Доколкото знам, открихте структура с икономическо значение в района на Зангезурския медно-молибденов комбинат .
– Да. Работим с завода от около 10 години. С тяхно финансиране сме реализирали множество проекти в областите, свързани с него. Проучили сме десетки паметници. Открихме съоръжение за производство на вино от XII-XIV век, разкопахме маслобойна и жилища. А следващият обект беше открит през 2023 г. Намира се в района на село Сюник, на около 200 метра южно от хвостохранилището. По време на разкопките е открита огромна кухня или стопанска сграда. За съжаление, по-голямата част от нея е повредена по време на строителството на пътя, водещ до хвостохранилището в постсъветския период.
Въпреки това успяхме да разкопаем напълно това, което имаме днес. Това е голяма кухненска зона, където разкопките разкриха скулптурирани огнища, пещи в близост до тях и множество кладенци. Открихме огромна керамика. Според сравнителния анализ на керамиката датираме целия комплекс към късното средновековие, 12-14 век. През 2024 г., разширявайки цялата площ, открихме и други кладенци. Единият от кладенците се намира в кухненската зона. Отворихме другия на около 5 метра от него. Те са свързани с тунел, дълбок около три метра. Смятаме, че целта на изграждането на кладенците е била да се запази зърното. Като изсипвали ечемик и пшеница в кладенец извън сградата, те са вземали пшеницата от кладенеца вътре в сградата, смилали я и пекли хляб.
Тъй като беше опасно да се работи, беше 3 метра дълбочина, спряхме. Възможно е да е станало срутване. В района са открити и семейни погребения. Интересно е и откритието на ранни материали от разрушени гробници, които са открити случайно. Материалите датират от VII-VI век пр.н.е., така нареченият период на широко използване на желязото. Намерихме огърлица, гривни, обеци и др. След лабораторни изследвания те ще бъдат предадени на Геоложкия музей в Капан.
– Структурата вероятно е била нечия собственост.
– Мисля, че това е икономическият комплекс на едър земевладелец, където са приготвяли храна и са пекли хляб за огромно имение. Това не принадлежи на едно семейство. Вероятно са приготвяли храна за 200-300 души. Имаше и лозя, защото открихме преса за вино на един от бреговете на хвостохранилището, което показва, че винопроизводството е било развито и в Капан през Средновековието.
– Колко често попадате на следи от иманяри?
– Не сме се срещали в този район, тъй като е охраняван от охраната на комбината. Тъй като обаче има риск от кражба на съкровища, не оповестяваме много процеса на разкопките. Има иманярски крадци, те извличат информация, документират мястото на разкопките и след археолозите може да започнат да вършат мръсната си работа. Имало е моменти, когато съм ходил в района на паметниците и съм забелязвал следите от крадци на съкровища. Те унищожават, крадат, ако е останало нещо, като например тонир и т.н. Мислят си, че в тонира ще има злато и го чупят. Дори не знаят, че е тонир, мислят си, че е котел. Чували са от приказките, че слагат злато вътре в котела. Има случаи, в които хора чупят хачкари, мислейки си, че ще намерят злато или ценен предмет. Кражбата на съкровища, за съжаление, е много често срещана в Армения. Тя се развива в региони, богати на паметници. Иманярските крадци се насочват от Ереван. Крадците на съкровища не се приближават до паметници, които са защитени от държавата.
– Как се чувствате, когато артефакт, който сте открили, се появи в музей?
– Най-голямото удоволствие за един археолог е, когато откритието му стане публично достояние.
– В коя епоха бихте искали да се появите и да живеете?
– Не съм мислил за това. Много е интересно във всички епохи, може би елинистическият, античният период, бих искал да се появя в онова време. След македонското нашествие елинизмът преживява бързо развитие, светът се променя, преобразува, появяват се нови държави, особено Армения преживява укрепване в ерата на Артаксеркс, по време на управлението на Артаксеркс I, Тигран Велики. Римската империя е била… беше възможно.
Източник: 168.am