В събота истинската, „историческа“ Армения отбеляза третата годишнина от военната агресия на Азербайджан, последвала 2 години след 44-дневната война в Арцах. На 13-14 септември престъпният режим на Алиев предприе мащабна атака с помощта на оръжия с голям калибър, артилерия, ракетни системи и дронове срещу суверенната територия на Република Армения — в посока Горис, Капан, Сотк, Ишханасар. Особено ожесточени боеве бяха регистрирани в околностите на Джермук.
ЗАГУБИТЕ ОТ АРМЕНСКА СТРАНА ВЪЗЛИЗАТ НА 224 ДУШИ, чиито имена не са публикувани и до днес. Азербайджанските въоръжени сили превзеха част от територията на Армения, включително стратегически и тактически височини, давайки контрол над редица големи населени места. Все още е жива историята за това как окупаторите, при пълното бездействие и безразличие на правителството на Никол, не позволиха останките на арменски войници да бъдат изнесени от арменска територия повече от година.
Окупацията продължава и до днес, освен това периодично се появява доказана информация за напредването, укрепването, инженерните работи на вражеските войски, която се опровергава по всякакъв възможен начин от Министерството на отбраната на РА. Но арменските власти отдавна не са повдигали този въпрос на никоя международна платформа, а когато им се задават редки въпроси в страната, заявяват, че въпросът ще бъде решен по време на делимитацията и демаркацията на границата. По този начин, на практика, суверенната, призната територия на Армения се превръща в предмет на спор. Окупацията не се споменава по никакъв начин в контекста на „мирните преговори“, да не говорим за факта, че в проекта за споразумение за „мир“ дори не се загатва за клауза за необходимостта от деокупация на територията на РА.
На 13 септември нито един представител на режима, нито една държавна структура, включително Министерството на отбраната, не каза нито дума, нито звук за пълномащабната военна агресия на Азербайджан през 2022 г., всъщност война срещу Армения, която отне живота на повече от 200 арменци, причини мащабни разрушения, щети и териториални загуби. Сякаш тези два ужасни дни не са съществували в нашата нова история…
Нямаше нито едно официално възпоменателно събитие. Слугите на Пашинян ухажваха високопоставен представител на Държавния департамент, на стадиона в Ереван се проведе шумен концерт на Харут, във Вашингтон новоназначеният арменски посланик проведе най-топли разговори и се ръкува с известен арменофоб – асистент на Алиев, на Йераблур само роднините им си спомняха за загиналите…
Два дни след прекратяването на огъня, на 16 септември 2022 г., началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на РА Едуард Асрян говори емоционално пред акредитирани в РА чуждестранни посланици за зверствата, извършени от азербайджанци по време на агресията, по-специално срещу жени военнослужещи.
„ИМАМ ТЕЗИ СНИМКИ И ВИДЕО НА ТЕЛЕФОНА СИ . Те изобразяват такива зверства, че хората не могат да гледат. Бих искал също да отбележа, че въоръжените сили на никоя държава нямат право да използват подобни зверства срещу врага; това е нарушение на международните хуманитарни норми. Ще покажа тези видеоклипове, които е просто невъзможно да се опишат с думи: как разчлениха жена войник, отрязаха ѝ краката, пръстите, съблякоха я… Това е върховното зверство“, каза той тогава.
Шокираните посланици го помолили да им покаже насаме видеото, което варварите широко разпространяваха в социалните мрежи по онова време. Кадри, които наистина е невъзможно да се гледат без ужас, кадри на осакатено голо женско тяло, изложено на всеобщо внимание.
В онези дни са извършени и други престъпления срещу арменски войници – например разстрелът на затворници, също заснет на видео и разпространен в интернет. Но видеото на измъчваната жена шокира хората най-много – защото това беше жена. Защитаваща страната си, границите ѝ, народа си, децата си.
Пет жени военнослужещи загинаха през тези два дни. Ето имената им: Сузана Григорян, Ануш Апетян, Алиса Мелконян, Ирина Гаспарян, Гаяне Абгарян. Някои от тях бяха майки на много деца. Две от тях, заловени живи, бяха измъчвани от нечовеците…
Нито Асрян и неговото Министерство на отбраната, нито окупационният режим като цяло си спомниха за тях на третата годишнина от трагедията. Само в социалните мрежи: снимките бяха разпространени от потребители и придружени с текстове в памет на героичните защитници на Родината.
След септемврийската агресия Армения заведе редица дела в Международния съд, Европейския съд по правата на човека и Международния наказателен съд. Делата се отнасят до нападения и обстрели на цивилни селища, както и до насилие от страна на Азербайджан срещу арменски военнопленници и оскверняване на телата на загиналите. Представени са и смразяващи кръвта видеоклипове на бруталното убийство на арменски военнослужещи, включително жени, от азербайджанци.
РЕДИЦА СПЕШНИ ИСКОВЕ СА УДОВЛЕТВОРЕНИ. Останалите се разглеждат – засега. Но няма съмнение, че режимът на Пашинян възнамерява скоро да оттегли и тези искове – относно престъпления, извършени от Азербайджан дори не в Арцах, а на територията на суверенната Република Армения.
Извършено по предизвикателно нагъл, циничен, демонстративен начин, със съзнанието за своята вседозволеност и безнаказаност. С увереността, че Пашинян и неговата антиарменска банда ще направят всичко, за да предотвратят осъждането и наказанието не само на техните високопоставени бакински съучастници, но дори и на обикновените палачи.
Само 3 години след ужасяващите масови екзекуции, мъчения и варварство срещу жени, включително тези, извършени само за 2 дни, както и окупацията на арменска земя, режимът вече прави всичко възможно, за да забрави тези престъпления, говорейки за „търговия, взаимни посещения“ и заселване на Армения с онези, които са извършили подобни неща, които са им давали престъпни заповеди, които са се радвали и са се наслаждавали на ужасните образи. Тези, които са способни и готови да ги повторят.
Оттеглянето на претенции относно военните престъпления, извършени от Азербайджан на територията на Република Армения, няма да бъде нищо повече от легитимиране на стореното, индулгенция за палачите от всякакъв вид и ранг и картбланш за извършване на нови – отново на територията на Армения от онези, които ще бъдат законно изпратени в страната ни с хиляди именно за тази цел.
Марина ГРИГОРЯН, „ГОЛОС АРМЕНИИ„