През последните дни правителствени служители продължават да хвалят перспективата за отваряне на границите с Турция, представяйки я като източник на големи икономически възможности. Задълбочен анализ обаче показва, че картината не е толкова проста и светла. Това написа бившият председател на Държавния комитет на приходите на Република Армения Давид Ананян.
„Първо и най-важно, транспортната инфраструктура. След преминаването на турската граница от нашата граница, в рамките на Турция, до достъпа до основните логистични центрове на Турция, пътищата и железопътните връзки или не съществуват, или са в лошо състояние. Турция се нуждае от значителни инвестиции, за да направи тези инфраструктури подходящи за международен трафик. Дори и с политическа воля, този процес няма да протече бързо.
Освен това, дори ако бъдат отворени контролно-пропускателните пунктове Маргара или Ахурик и при наличие на добри транспортни подсистеми, Армения получи достъп до турската пътна мрежа, което ще ѝ позволи достъп до големите средиземноморски пристанища Мерсин и Дерзей, то поради разстоянието им (съответно 850 и 950 км), цената на превозваните товари и стоки няма да намалее, а ще се увеличи поради голямото разстояние и междинните разходи.
Второ, икономически баланс. Турската икономика е многократно по-голяма от арменската, докато нашата икономика се характеризира със слаба устойчивост. Най-непосредствената видима последица от отварянето на границите ще бъде интензивното проникване на турски стоки на арменския пазар. Нашите индустриални сектори, чието ниво на конкурентоспособност вече е уязвимо, е малко вероятно да издържат на подобен натиск.
Трето, ограничения върху митническата политика. Армения, като член на ЕАЕС, е лишена от възможността самостоятелно да прилага протекционистична тарифна политика. В ЕАЕС решенията, свързани с митническата политика, се вземат с единен подход, с консенсус, следователно, дори да искаме да защитим местното производство чрез тарифи или ограничения, това е практически невъзможно от гледна точка на осъществимостта.
Всичко това означава, че отварянето на границите може да има определено политическо и психологическо значение, но в икономически план то не съдържа поле от възможности, а рискове от уязвимост и зависимост. Ако няма сериозно стратегическо изчисление освен символичния импулс на мира, тогава говоренето за „големи икономически ползи“ е просто откъснато от реалността“, пише той.