„Според мен, настоящото поведение на арменското общество до голяма степен се определя от събитията, които се случиха през 2018 г., и е доста парадоксално“, отбелязва Артур Даниелян, общественик и съосновател на организацията „Адеквад“.
Според него проблемът е, че по-голямата част от населението е участвало в тези събития, огромното мнозинство от участвалите са недоволни от резултатите, разочаровани са, но настоящата пасивност е продиктувана от факта, че съществува силен стереотип, че както тези събития, така и по-нататъшното развитие са обусловени от геополитически събития, продиктувани главно от мощни геополитически сили. „Грубо казано, САЩ, Русия, Китай, Турция са внедрили някакъв процес в Армения, сега те диктуват развитието на този процес, следователно бъдещите развития също ще бъдат обусловени от позицията на тези геополитически играчи, което от своя страна мотивира хората да бъдат пасивни. Какъв е смисълът да се демонстрира гражданска активност, ако, грубо казано, всичко е решено, или ако не е решено, ще бъде решено не в Армения, а на масата на мощни играчи.“
Реалността е много по-проста и по-жестока. Проблемът е, че нашето общество не иска да възприеме, а по-скоро да приеме простата истина, че дори и в Армения да протича процес по подстрекателство на чужди сили, единствената чужда сила, която обективно има лостове за влияние и е показала тези лостове по всякакъв начин, е Азербайджан.
„Азербайджан е този, който имаше план в този регион и в частност в Армения и продължава с този план. Нито Западът, нито Русия, нито други играчи са продължили напред с ясен план, те са играли и играят ситуационно“, казва А. Даниелян.
Според него, в действителност в нашия регион има три сили: Русия, Турция и Иран.
„И трите нямат план на територията на Армения в момента, според който ще действат. Единственият, който има план в нашия регион и го изпълнява, е Алиев. Нашето общество не иска да приеме това. Не иска да го приеме, според мен, заради нашата порочна гордост, защото когато губиш от САЩ, Русия, от конспирация, сплетена от Европа, това е в известен смисъл почетно, опонентът ти е мощна свръхсила. Много по-трудно е да се възприеме, че си загубил от Азербайджан, който не е една от световните свръхсили. Междувременно реалността свидетелства за това.
Нашият народ трябва да разбере, че загубихме от Азербайджан, че никоя свръхсила няма да може да ни спаси от конфликта с Азербайджан, защото свръхсилите няма да имат този план, поне тази година, а евентуално и през следващите 10 години.
В сегашната ситуация, онези хора, които наистина искат да дадат шанс на Армения да оцелее, трябва да разберат, че има група от 3 милиона души, които по една или друга причина са станали пленници на собствените си стереотипи, комплекси и грехове, за които не искат да се покаят.
Второ, дори да има хора, готови да се освободят от веригите, тези хора трябва да работят по партизанска логика – тактиката им трябва да бъде да саботират дейността на настоящия окупационен режим, по правилата на партизанската борба. Ако има разрешение, с което можеш да извършиш някакво действие в Република Армения, това разрешение се дава само от Алиев. Това разрешение е дадено на Никол. Или трябва да се появи някой, който ще вземе разрешението на Никол от Алиев, ще бъде повече Никол от Никол, което, естествено, няма да донесе нищо добро на Армения, или трябва да действат по правилата на партизанската борба, имайки за приоритет освобождението на нашия самопленен народ от собствените му вериги.