„След окончателната загуба на Арцах през 2023 г., много от нас биха искали правителството на Пашинян просто да изчезне“, написа бившият арменски външен министър Вардан Осканян.
„Но надеждата да се постигне този резултат без практически мерки е безсмислена. Към края на 2025 г. се появи реална надежда, че 2026 г. ще ни даде възможност да се отървем от това провалено и некомпетентно правителство чрез избори.
Предвид резултатите от социологическите проучвания и настроенията в широката общественост, Пашинян ще трябва да изкриви процеса преди, по време и след изборите, за да остане на власт.
2025 беше ужасна година за Армения, както всички години след 2020 г., но с една съществена разлика: всички пукнатини и разделения – политически, териториални, дипломатически, религиозни, съдебни, икономически и морални – се задълбочиха. Това, което някога беше обикновен неуспех, сега се превърна в чума и заговор. Едно от най-значимите събития на годината беше подписването на „мирно споразумение“ с Азербайджан от Пашинян и неговия външен министър. Документът потвърди отстъпките на Армения и отвори коридор за Азербайджан през един от най-стратегически важните региони на Армения.
Това не само символизира официалното признаване на загубата на Арцах и отхвърлянето на политическите лидери на Арцах и други затворници, държани в Баку, но и хвърли сериозно съмнение върху перспективите на Армения за връщане на суверенни територии под азербайджански контрол.
Освен това, след като бъде подписано, това споразумение ще се превърне в правно основание за нови отстъпки и загуби под формата на конституционни изменения, допълнителни териториални трансфери и едностранни трансфери на население.
Вътрешните последици от тези отстъпки са също толкова опустошителни. Пашинян и неговият вътрешен кръг се затвориха в себе си, търсейки легитимност вече не чрез собствените си действия, а чрез натиск, насилие и принуда. В течение на годината се случи безпрецедентна атака срещу Арменската апостолическа църква, институция, която от векове е основата на духовната и културна идентичност на арменския народ.
Чрез преследване, съдебни процеси и фалшива пропаганда правителството се опитва да заглуши моралния глас на Църквата, възприемайки нейната независимост като заплаха за властта на един отделен човек. Унижението на духовенството и сплашването на общностите нанесоха дълбок удар на арменското общество, подкопавайки един от последните източници на неговото единство и достойнство.
Армения дори не се преструва, че е демократична страна; илюзията за демокрация вече се е разсеяла. Страната на практика се е превърнала в диктатура, в полицейска държава. Народното събрание остава печатът на изпълнителната власт. Съдебната система, отдавна загубила своята независимост, сега се е превърнала в инструмент за политическо преследване.
Един от най-големите филантропи, повече от четиридесет духовници, опозиционни фигури, журналисти, активисти и обикновени граждани са арестувани само заради политическите си възгледи.
Потискането на свободната преса е станало системно: журналисти, които критикуват правителството на Пашинян, редовно са тормозени, незаконно арестувани или заглушавани чрез незаконни средства.
Посланието на режима е ясно: политическата опозиция е предателство, а лоялността към Пашинян е лоялност към държавата.
През цялото това време Европа мълчеше. Европейският съюз и неговите държави членки, някога гласовито заявяващи демократичните ценности, отново наблюдаваха как демокрацията в Армения е подкопавана отвътре и репресиите се засилват. Мълчанието им през цялата година беше оглушително и историята ще го съди не като предпазливост, а като съучастие.
Кумулативният ефект от тези събития е днешното объркано и депресирано общество. Поляризацията се е превърнала в инструмент на управление, а не в политическа последица. Правителството се храни с разединението, настройвайки различните слоеве на обществото един срещу друг. Мечтата за 2018 г. – обещанието за обновление, прозрачност и национално единство – сега изглежда като далечен спомен, заменен от цинизъм и страх.
Гледайки към бъдещето, Армения подхожда към 2026 г. не като демокрация, готвеща се за избори, а като ранена нация, търсеща спасение. Ако 2024 г. беше предупреждение, 2025 г. е смъртна присъда. Армения е достигнала точка, в която поддържането на статуквото е равносилно на унищожение. Оцеляването, достойнството и бъдещето на държавата сега зависят от решително национално пробуждане – пробуждане, което надхвърля отделните индивиди и изисква отчетност, честност и решителност.
Предстоящата година трябва да бъде началото на промяната и възстановяването, а не поредната глава на упадък“, отбеляза Вардан Осканян.