„Пасд“ пише: „Процесите, развиващи се около Арменската апостолическа църква в Армения, отдавна са престанали да бъдат явление, което е чисто вътрешнополитическо или попада в рамките на отношенията между правителството и църквата. Според експерти и политически кръгове днес имаме работа с много по-широк и по-опасен процес, който е свързан с външни геополитически договорености и регионални интереси.
Това, което първоначално беше представено като риторичен конфликт между правителството и църквата, бързо се превърна в систематични репресии, с наказателни дела, арести и явни действия срещу духовенството. Експертите обаче подчертават, че истинската цел не е просто да се заглуши опозицията. Това е опит за отслабване и контрол над един от стълбовете на арменската национална идентичност – Арменската апостолическа църква. Този процес се разглежда като част от по-широк геополитически „пакет“, договорен от премиера Никол Пашинян.
Настоящият сценарий включва комбинация от натиск. От една страна, пряка сила и участието на правоохранителната система чрез изфабрикувани наказателни дела, от друга страна, насърчаване на вътрешно разделение чрез лоялни към властите духовници, които са отстранени от ръководните органи на църквата и сега се използват като инструмент за вътрешен натиск. Официално държавата се опитва да поддържа формална дистанция, представяйки случващото се в Ечмиадзин като проблем, възникнал вътре в църквата, но реалните процеси очевидно са извън логиката на вътрешните спорове.
Въпросът „защо точно сега“ има външнополитически отговор за мнозина. Арменската апостолическа църква е не само духовна структура, но и символ на историческата памет, идентичността и съпротивата на арменския народ. Нейното отслабване напълно съвпада с дългосрочните интереси на Турция и Азербайджан. Настоящата кампания срещу Католикоса се вписва хармонично в общата верига, регистрирана през последните години: изместване на въпроса за Арцах от дневния ред, разпространение на тези за отказ от „исторически травми“ и подготовка на конституционни изменения. Експертите смятат, че опитите за сваляне на Католикоса са част от споразуменията, които правителството се е ангажирало да изпълни до края на годината.
Мнозина вече описват всичко това като изпълнение на негласуваните условия за „дълбока нормализация“ на отношенията с Анкара и Баку. Нацията, лишена от духовното си ядро и историческа памет, става по-уязвима за външен натиск, манипулации и ценностни трансформации. В този контекст действията, предприети срещу Арменската апостолическа църква, са не само вътрешен проблем, но и национален и дори всеобщ срам.
На 18 декември, в реч пред репортери в Ечмиадзинския дом на Арменския народ, членът на блока „Хаястан“ Гарник Даниелян определи случилото се като безпрецедентно изпитание в историята на арменския народ, подчертавайки, че обществото е успяло да го преодолее с чест. Според него е важно по-нататъшното развитие да продължи мирно и да бъдат намерени правилните решения.
Даниелян призова всички, които допринасят за разкол в Арменската апостолическа църква, да се откажат от този път и да спрат репресивните действия. Според неговата оценка, политическите и духовни лидери на Азербайджан и Турция открито се радват на случващото се. „Сърцето на Пашазаде е щастливо, сърцето на Ердоган е щастливо, сърцето на Алиев е щастливо. Арменските власти направиха всичко, за да зарадват сърцата на враговете“, подчерта депутатът, отбелязвайки същевременно, че народът е успял да предотврати провокациите организирано и без сблъсъци.
Според Гарник Даниелян е особено важно онези, които неволно или съзнателно се превръщат в инструменти на правителството, да се върнат на правилния път. Той отбеляза още, че в Ечмиадзин с автобуси са превозвани хора, включително провокатори, които според него също са членове на нашето общество, но са били използвани за ескалация на ситуацията.
Тези събития показаха, че атаката срещу църквата не е просто въпрос на духовна институция. Това е атака срещу националната идентичност, историческата памет и основите на държавността. И колкото и да се опитваме да го представим като вътрешен конфликт, в действителност той има ясни външни заинтересовани страни и опасни последици за бъдещето на Армения.