Една от най-величествените готически катедрали на Франция, катедралата Сен Етиен дьо Бурж, пази уникален арменски надпис, датиращ от 13-ти век. В един от камъните, в сянката на колоните, е издълбан надписът: „Саркис, слуга Божий“.
Надписът е открит на външната стена на катедралата, сред многобройните други графити, оставени от поклонници, занаятчии и пътешественици. Той е написан с класическа арменска писменост грабар, датираща от 13-ти век – период, когато арменски търговци, монаси и дипломати активно пътуват из цяла Европа.
В РАЗГОВОР С КОРЕСПОНДЕНТA НА „ГОЛОС АРМЕНИИ“ КАНДИДАТЪТ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ АРИСТАКЕС МАРТИСЯН ОТБЕЛЯЗА, че 13-ти век е време на интензивни контакти между Армения и Западна Европа.
„Арменското кралство Киликия е поддържало дипломатически и търговски отношения с Франция, Англия и италианските градове-държави“, казва А. Мартиросян. „Появата на надписа в Бурж изобщо не е куриоз, а доказателство за живото присъствие на арменците в културния и религиозен живот на средновековна Европа.“
Името Саркис е едно от най-разпространените в арменската традиция, особено сред духовенството. Фразата „ծառայ Այ [Աստծոյ]“ – „служител на Бога“ – се отнася до неговия религиозен статус. Може би Саркис е бил поклонник, монах или дори представител на Арменската църква, посещаващ Бурж с дипломатическа или духовна мисия. Надписът потвърждава, че арменската култура не е била изолирана, а напротив, активно е взаимодействала с християнския свят. Това е глас от 13-ти век, оставен в камък, за да ни напомня за дълбочината и широтата на арменската история.
Надписът на Саркис в Бурж не е изолиран случай. Арменски следи са запазени в цяла Европа, от надписи по църковни стени до препратки в хроники и търговски документи. Тези следи са доказателство, че арменците са били не само свидетели, но и активни участници в европейската история.
Във Венеция по стените на манастира Сан Лазаро са запазени десетки арменски надписи, оставени от монасите от ордена на мъхитаристите. В Йерусалим, в Арменския квартал, могат да бъдат открити надписи, датиращи от IV век. В Краков, Лвов и други източноевропейски градове арменски надгробни плочи и църковни надписи свидетелстват за процъфтяващи арменски общности.
Арменски търговци, монаси, дипломати и занаятчии прекосявали континенти. Те носели със себе си не само стоки, но и знания, текстове, език и вяра. Маршрутите им се простирали от Киликия до Рим, от Тифлис до Париж. Надписът на Саргис е следата на един такъв пътешественик, оставена в камък като знак за присъствие и молитва.
Изображения като надписа от Бурж се превръщат във важна част от визуалния архив на арменската история. Те ни позволяват не само да четем, но и да виждаме как арменците се вписват в архитектурния и културен пейзаж на Европа. Такива артефакти могат да бъдат включени в дигитални карти, изложби и образователни проекти.
Тигран Мирзоян, „Гласът на Армения“