Това е голям празник в целия християнски свят, включително и в нашата църква. Днес сме изпълнени с вяра, отдаденост, любов дори в тези най-трудни обстоятелства и с онази голяма надежда, че ще видим по-добри дни, поведение, достойно за раждането на Христос. Това заяви Рафи Ованесян, лидер на партия „Наследство“, в разговор с журналисти днес, 6 януари, в двора на катедралата в Ечмиадзин.
Позовавайки се на изявлението на премиера Никол Пашинян и 10-те епископи, той отбеляза: „Аз лично мисля, че по-голямата част от нашия народ вече не признават г-н Никол за министър-председател. Той е в ежедневно нарушение, той е в държавна измяна, собствената му клетва като министър-председател е нищожна, тя е невалидна.
А свещениците, мислейки си, убеждавайки себе си, че са на дадена им от Бога мисия да реформират нещо, са забравили собствените си правила на морала и просто са се превърнали в инструменти в ръцете на този управник, по някаква причина. Вероятността не е голяма, но поне един от тези 10 би трябвало да може да намери тази морална сила, тази гражданска смелост, да върне малко поведението си назад и да разбере, че пътят, който са поели, е отвратителен, не само в богословски смисъл, но и по отношение на човешкото и ежедневното поведение.
Мисля, че няма значение, има пари там, целта им е да скрият собствената си траектория, да оправдаят богатството си и да прикрият вътрешния си живот, но тази амбиция, арогантност и самодоволство, които са заразили мнозина, и за съжаление тези духовници, поне трябва да видят изключение.
Ако тези 10 продължат да задълбочават поведението си, те ще влязат в бъдещата ни история, заедно с този непремиер, като проклятия, като врагове на арменския народ“, заяви Рафи Ованесян.
Той продължи: „Не знам за личния им живот, единият със съпруга, другият със син, единият заради пари, всички те са станали еретици, за съжаление. Възможно е по време на службата си да са имали напрежение с Католикоса, лични проблеми, Негово Светейшество да е вземал решения, които не са били удобни за тях, не са им били от полза. Аз самият мога да отправя някои оплаквания към поведението на този или онзи Католикос, поне по отношение на моята гражданска, политическа дейност, поглеждайки назад към миналото, но това не дава на никого извинение или право да навлиза в сферата, територията на църквата и да се опитва да изисква това или онова отвън, особено като длъжностно лице на Република Армения.
Или нека останат в църквата и се опитат да се реформират отвътре, или нека всички напуснат доброволно и след това да водят собствените си битки като граждани.
Но да се води до адско разделение, да се поставя под въпрос нашата хилядолетна ценност, единството на нацията, нашето утре, това е неприемливо, особено в навечерието на Рождество, което показва пълно презрение към нашия народ, нация и държава. Това е атака не само срещу църквата, това със сигурност е срещу нашия държавен и конституционен ред.“
На въпроса как вижда разрешаването на напрегнатите отношения между църквата и държавата, Рафи Ованесян отговори: „Не е моя работа да решавам, в резултат на предстоящите процеси, ако арменският народ желае това, а мисля, че мълчаливото мнозинство поне желае това, трябва да има промяна в тази управляваща група, промяна в опозицията, промяна и обновление вътре в нас, и успоредно с това, реформа на църквата, но законова реформа отвътре, а не диктувана отвъншни господари – министър-председателят на Турция, който вече говори за своя кандидат за католикос, или поне мисли за това.
Трябва да изключим тази възможност, която някога би изглеждала фантастична, но сега вече не е изключена, че един ден, ако позволим този процес да продължи, не само министър-председателят на Армения, но и католикосът ще бъдат избрани в друга държава, в друга столица, и това ще бъде най-страшното проклятие за нашия народ.“
Той също не изключи възможността за граждански сблъсъци: „Предвид поведението им, тяхната безотговорна, егоцентрична природа, това не е изключено. Ето защо днес трябва да кажем, че откровението е Христово и който е егоцентричен, независимо дали е в Армения или в чужбина, трябва да погине.“