Тази ненормална ситуация в Армения се поддържа не от силата на организаторите на „протеста“ или неговите участници, нито от недостатъчната борба на тези, които се борят, а от мързела на онези, които мълчат. Това написа на страницата си във Facebook Вахе Ованесян, съосновател на групата „Алтернативни проекти“.
Той, по-специално, отбеляза: „Броят на онези, които ритат портите на Майчиния Престол няма съществен потенциал за увеличаване, нито пък броят на онези, които участват в „литургиите“ н разколниците. Да предположим, че са оказали по-голям натиск върху държавната система, довели са още един слой. Малко ще се промени от това.
Слоят от тези с принципна гражданска позиция и тези, които се борят публично, също няма голям потенциал да се увеличи. Който и да е решил, че това е човешки неприемливо за него и че не трябва да мълчи, се бори отдавна.
И се е образувало аномално статукво, при което държавата се износва, общественият живот деградира, а рисковете се увеличават с всеки изминал ден.
Ситуацията ще бъде решена от онези, които мълчат. Мълчанието на мълчаливите, ако продължи, се превръща в съучастие. Впрочем, имаме богат опит с непростимото мълчание. Говорим за деветте месеца блокада на Арцах, когато не само обществото на мълчанието замълча, но и елитите, призовани да се събудят за него.
Дълбоко съм убеден, че значителен процент от мълчаливото общество се състои от нормални, свестни хора, за които случващото се също е мерзост. Мълчаливото общество получава брилянтна възможност по време на избори тихо, без излишен риск за себе си, да направи своята човешка крачка: просто да гласува за промяна.
Но да се разчита само на един ден е огромна грешка. Трансформацията на мълчаливите изисква политическо управление. На социалните слоеве на мълчаливите трябва да се дадат, да им се предложат възможности за участие (или, с други думи, да не мълчат). Истинското лидерство е именно това: да можеш да нарушиш мълчанието на мълчаливите. В противен случай, позиционирането само в кръговете на симпатизантите или активните обществени среди няма да даде особен резултат. Всички знаят, че в стотици хиляди арменски семейства се произнасят с негативни думи за кампанията срещу църквата, но редиците на активната борба остават същите. Решението на този парадокс се крие в правилното управление.“