Днес един от ключовите представители на режима на Пашинян гордо обяви „транспортирането“ на последните останали хора от Степанакерт в Армения: десет арменци и един руснак. Дори тук режимът не си отказа удоволствието за пореден път да се поклони пред режима на Илхам, демонстративно подчертавайки, че Карабах е „азербайджанска територия“.
Официалната формулировка е следната: „…свързахме се с компетентните органи на Армения и Азербайджан с искане да ги транспортираме…“.
И така, според двата режима, след почти две години и половина, всички тези хора внезапно, едновременно и в един и същи ден, са решили да си тръгнат. Просто съвпадение, предполагам. Или колективно прозрение, йолдашляр?
Забележително е, че всичко беше организирано точно в деня след обявяването на изпращането на първата група заселници от Азербайджан в Степанакерт: 36 семейства, 162 души. Това обаче беше предшествано от друга операция: жителят на Степанакерт Карен Аванесян, мъж с проблеми с психичното здраве, беше обвинен в тероризъм и само два месеца по-късно беше осъден на 16 години затвор.
По този начин, предварително, още преди окончателното прочистване, на света умишлено беше наложен образът на арменците от Арцах като „престъпници“ и „терористи“, създавайки илюзията, че дори малкото останали арменци представляват заплаха и опасност за Азербайджан и че са неспособни да живеят редом и заедно с азербайджанци.
Днес в Арцах е останал само един официално известен етнически арменец: Мишик Григорян, по-известен като „Циган Мишик“. Той има мрачно и неморално минало. Още от първите дни на опустошаването на Арцах, Азербайджан активно го използва не само за пропагандни цели, но и като универсален „свидетел“ в изфабрикувани наказателни дела и показни процеси срещу арменски военнопленници, включително Рубен Варданян.
Човек, който превърна собствения си дом в малък публичен дом. Човек, който по време на обсадата спекулираше и печелеше от глада.
Списъкът е безкраен. Това ще бъде потвърдено от бивши служители на полицията и Службата за национална сигурност на Арцах, както и от всеки, който го е познавал.
Повече от очевидно е, че Мишик е този, който няма работа да напуска Арцах. А режимът в Баку все още се нуждае от него като дежурен „свидетел“ по всяко изфабрикувано наказателно дело, за всяка задача, по всяко време.
Дали е бил вербуван много преди тези събития и е сътрудничил с азербайджанските разузнавателни служби? Отговорите на тези въпроси няма да се появят веднага. Те ще бъдат възможни едва след смяна на властта в Армения, когато компетентните органи започнат да обслужват интересите на държавата, а не на управляващия режим.
Засега картината е кристално ясна: Арцах е напълно разчистен.
И най-циничното е, че управляващият режим в Армения не само ще избегне да разкаже на света за последното престъпление на Азербайджан срещу арменците от Арцах, но и ще представи инцидента като своя „победа“ по пътя към така наречения „мир“, активно го експлоатирайки в контекста на предстоящите избори.
Ален ГУЛИАН, военен експерт по Арцах