Относно противоконституционните стъпки, предприети срещу Арменската апостолическа църква, арменските юристи са издали изявление, което гласи:
„Като се имат предвид многобройните факти за крещящи нарушения на Конституцията, международните договори и националното законодателство в процесите, водени срещу Арменската апостолическа църква, и стремежите за продължаване на подобни нарушения, считаме за необходимо и неотложно да реагираме на тези явления от чисто правна гледна точка.
Въз основа на Конституцията, Република Армения признава Арменската света апостолическа църква като изключителна мисия на Националната църква в духовния живот на арменския народ, в развитието на неговата национална култура и в запазването на националната идентичност (член 18). Същият член от Конституцията постановява, че отношенията между Република Армения и Арменската света апостолическа църква могат да се регулират със закон. Още през 2007 г. на 22 февруари е приет Закон „За отношенията между Република Армения и Арменската света апостолическа църква“. Съответно, Националната църква е безценна мощна структура за държавата от гледна точка на всестранната защита на националните интереси.
По този начин, принципът за отделяне на религиозните организации от държавата, залегнал в чл. 17 от Конституцията, задължава държавата да гарантира свободата на дейност на религиозните организации, а в отношенията с Арменската апостолическа църква държавата е длъжна да се ръководи и от специален закон.
В отношенията с Националната църква, публичните органи и длъжностните лица са упълномощени да извършват само такива действия, за които са упълномощени от Конституцията или законите (чл. 6 от Конституцията). От тази конституционна норма изобщо не следва, че при необосновано пространствено тълкуване подобни действия могат да се извършват и срещу Арменската апостолическа църква под името функции, предвидени в Конституцията и законите, които не са предвидени в Конституцията, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, други международни договори и националното законодателство. Конституцията и законите ясно определят изчерпателен обхват на правомощията за всяка функция, следователно е забранено да се прибягва до произволни действия под претекст за изпълнение на функции, предвидени в законодателството, включващи не само правоприлагащи органи, но и органи на местното самоуправление и техни длъжностни лица, които не са подчинени на държавната власт. Нещо повече, последните не само нямат правомощия да се намесват в църковния живот, особено да влияят на волята на духовенството чрез превишаване на правомощията си, но и го правят с неприкрит стил на действие.
Различни държавни намеси, основани на член 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, също са били стриктно и последователно осъдени от ЕСПЧ в неговите прецедентни решения. Разбира се, подобни груби прояви на държавна намеса, каквито, за съжаление, се случват у нас, все още не са регистрирани в държавите-членки на Съвета на Европа, но дори и в този случай ЕСПЧ не е признал за легитимни мотивите на нито една държава относно намесата в дейността и автономията на религиозна общност. Същевременно, прецедентните решения на ЕСПЧ са закрепили правната позиция, че всеки въпрос, свързан с вътрешните структурни и процедурни отношения на вътрешноцърковна, религиозна общност, не може да бъде предмет на обсъждане в съдебни инстанции, освен това това се счита и за незаконна намеса от страна на държавата.
В гореизложеното, считаме действията на публичните власти под името „Църковна реформа“ за очевидно противоконституционни, които водят не само до изкуствено разделяне на Националната църква, нарушения на свободата на съвестта и религията на вярващите, но и до подкопаване на основите на конституционния ред. В крайна сметка, Националната църква е национална религиозна структура, представляваща целия арменски народ, и съответно нейният лидер се избира с широкото участие на диаспората. Пренебрегването на тази реалност неминуемо ще доведе до заобикаляне на принципите за правния статут на диаспората и задълженията на държавата към нея, залегнали в член 19 от Конституцията.
Необходимо е също така да се въздържаме от крещящи клевети и обидни описания на отделни духовници и Националната църква, особено чрез използване на различни официални амвони. Арменската апостолическа църква е била и остава непоклатим стълб на установяването на взаимно добросъседски отношения с всички страни, стабилен и достоен мир, следователно публично изразените позиции относно националните интереси са напълно съвместими както с нейния конституционен статут, така и с основите на външната политика, залегнали в член 13 от Конституцията. В този контекст обвиненията в т. нар. подбуждане към вражда срещу Арменската църква са най-малкото неоснователни.
Императивът за адекватен отговор на външните и вътрешните предизвикателства, пред които е изправена страната в момента, по-специално за справяне с безпрецедентния растеж на престъпността, разрушителните прояви на наркоманията, вътрешната враждебност и многобройните социално-икономически заплахи, и по този начин за обединяване на обществото, допълнително подчертава голямата опасност от въвличане на предвидените от Конституцията публични органи и длъжностни лица в процеси, неподходящи за техния статут. Тревожно е и изобилието от очевидно антицърковни законопроекти, които не решават никакви легитимни проблеми. Този стил на поведение не само няма нищо общо с върховенството на закона, но и възпрепятства тези публични органи да изпълняват конституционната си мисия и е насочен към основите на конституционния ред.
Очакваме, че нашите обосновани опасения ще бъдат адекватно възприети, което произтича от общите интереси на нашата страна, народ, държавност и Арменската църква.
ГАГИК ГАЗИНЯН, академик на Националната академия на науките на Република Армения, доктор по право, професор,
ВЛАДИМИР ОВАНИСЯН, доктор по право, професор,
ГЕВОРГ ДАНИЕЛЯН, доктор по право, професор,
ВАХЕ ОВАНИСЯН, доктор по право, професор,
АРТУР ГАМБАРЯН, доктор по право, професор,
АРСЕН ТАВАДЯН, кандидат на юридическите науки, доцент,
АРСЕН ОВАНИСЯН, кандидат на юридическите науки, доцент,
Аветик Арутюнян, кандидат на юридическите науки, доцент,
ГРИГОР МУРАДЯН, кандидат на юридическите науки, доцент,
РУБЕН МЕЛИКЯН, кандидат на юридическите науки, доцент,
ТАРОН СИМОНЯН, кандидат на юридическите науки, доцент,
ВАРДАН ПОГОСЯН, конституционен експерт,
СИМОН БАБАЯН, кандидат на юридическите науки,
АРА ЗОХРАБЯН, кандидат на юридическите науки,
РУБИНА ПЕТРОСЯН, кандидат на юридическите науки,
ЛЮДВИК ДАВТЯН, кандидат на юридическите науки,
МАНЕ КАРАПЕТЯН, кандидат на юридическите науки,
ХУНАН ШЕР-ВАРДАНЯН, кандидат на юридическите науки.