Наркотиците вече са стигнали до учениците. В Армения има 1200 дилъри. Общественикът Геворг Симонян написа за това на страницата си във Facebook.
Той изрично отбеляза: „Какво се случва в нашата страна? Време е да се говори открито за една реалност, която вече не може да бъде игнорирана. През последните години нивото на наркомания и незаконния трафик на наркотици в страната ни не само се е увеличило, но е станало видимо, осезаемо и опасно, особено сред учениците и младите хора.
Наркобизнесът отдавна е напуснал тъмните улички и сенчестите райони. Той се е преместил в отворения интернет. Днес само в Telegram работят около 1200 „аптеки“, достъпни за почти всеки с един-единствен линк. Те вербуват млади хора под претекст „работа“, предлагайки по 3-4 долара за всеки пакет. Това вече не е за изолирани случаи.
Това е дигитален, организиран и систематичен пазар, който е насочен специално към младите хора, превръщайки ги едновременно в потребители и дистрибутори. Когато стотици хора търсят наркотици всяка минута, проблемът не е само в продажбите. Проблемът се крие в нарастващото търсене. Проблемът е липсата на контрол. Проблемът се крие в провала на политиките за превенция. Но има и по-дълбок и по-опасен слой.
Увеличаването на наркоманията не е просто индивидуална трагедия. Това е проблем на държавната сигурност, социалната стабилност и националното развитие.
Широкото разпространение на наркотици:
- увеличава престъпността,
- натоварва здравната система,
- намалява качеството на работещото население,
- подкопава стабилността на семействата,
- и създава зависимо, уязвимо поколение.
Когато потенциалът на един млад човек бъде заменен от зависимост, държавата губи човешкия си капитал. Когато наркотиците се превърнат в „нормализирано“ явление, това вече е криза на ценностната система. В тази ситуация обаче отговорността не е единствено на държавата.
Обществото също има своята работа за вършене. Родителите трябва да бъдат по-бдителни. Училищата трябва да организират истинско превантивно образование. Медиите не трябва да мълчат. Трябва да говорим за опасностите всеки ден, да учим как да предпазим себе си и околните от подобни влияния. Обществото не бива да се примирява с тази нова реалност.
Време е да се предприемат по-активни стъпки.
Време е да се изисква ясна стратегия, механизми за контрол и реална отчетност.
Време е да поговорим за причините, а не за симптомите.
Ще разгледаме подробно тази тема в близко бъдеще, като представим възможни решения, системни подходи и стъпки, които могат да променят ситуацията.“


