„Какъв е смисълът да се следи продължаващата война в Иран, ако от нея няма да се направят никакви изводи? А е възможно да се извлекат много полезни уроци от иранските събития, ако следим събитията не като обикновена новинарска емисия, а обърнем внимание на стратегическия ход на случващото се“, пише тюркологът Варужан Гегамян и представя от тази гледна точка поне три извода, които вече са ясно забележими в този момент, които са изключително актуални за нас, също и в контекста на пораженческата пропаганда, която в момента се разгръща сред нас.
УРОК 1
Не всичко във войната се определя от материално предимство. САЩ и Израел очевидно и многократно превъзхождат Иран по своите военнотехнически възможности, което осигурява тактическите им успехи. Тактическите успехи обаче не означават непременно стратегическа победа. Американо-израелската военна операция, която най-вероятно е била предназначена да приключи за няколко дни (подобно на първия вариант на руската СВО), продължава повече от три седмици, без ясна стратегия за победоносен край. Компетентната иранска съпротива (вижте следващата точка), както и стратегическият подход към изхода на войната, позволяват на Техеран да компенсира военнотехническия дисбаланс и въпреки многобройните понесени загуби, не само да продължи съпротивата, но и постепенно да диктува наложения му нов ход на войната.
УРОК 2
Иранската съпротива се основава на ясен стратегически подход, който не се е променил съществено въпреки многобройните загуби на военно-политическия елит през последните седмици. Тази съпротива се основава, наред с други неща, на асиметрична (непропорционална) оперативна концепция, която включва нанасяне на максимални щети на противника чрез прецизно насочване и използване на наличните ресурси.
Ярък пример за това може да се види в наши дни в Ормузкия проток. Съединените щати, които притежават най-мощния военноморски флот в света, и техните съюзници понасят най-големи стратегически щети от евтини ирански дронове, бързи моторни лодки, военноморски бомби и ракети с малък обсег, които диктуват нови правила на играта в Ормузкия проток. Това е достатъчно, за да наруши световната икономика и да даде на Иран мощен инструмент за преговори, което дори доведе до частично отменяне на американските санкции върху иранския петрол.
Концепцията за непропорционална агресия има и други проявления (напр. удари по съюзници на САЩ, което ефективно увеличава обхвата на конфликта и по този начин цената на продължаването на войната). С други думи, Иран не играе играта, която му е наложена (която би загубил), а постепенно налага своята собствена игра на другите. И в основата на тази нова игра се крие абсолютно предимство, което често се пренебрегва от мнозина. Пренебрегвано, но не и в Иран.
УРОК 3
Когато Наполеон се опитал бързо да завладее Русия в началото на 19 век, той взел предвид много неща, с изключение на едно: метеорологичните условия. След поражението на Наполеон и други западни армии на руска земя, често се говори за „Генерал Мороз“ (имайки предвид изключително студените зими на Руския свят и невъзможността за бой в тях), който, като невидима сила, помогнал на руската страна да победи.
Ако приложим тази художествена аналогия към Иран, можем да кажем, че Иран има свой собствен генерал без рамене: това е „Обща география“. Иранската стратегия се основава на пълно разбиране на географията на тази държава и нейното разумно използване. Образно казано, Ормузкият проток и арабските страни са в задния двор на Иран, така че върху тях може да се окаже натиск дори с „прашка“, минимален набор от инструменти (оръжия) в арсенала му. Основата на иранската стратегия е именно това изчисление: дори ако всички далекобойни ракети на Иран бъдат елиминирани, винаги може да се намери малка лодка, която ще създаде глобални проблеми в Ормузкия проток, принуждавайки всички да вземат предвид иранския фактор.“
Източник: Panorama.am