Днес Армения не е в мир, а по-скоро в „невоенно“ състояние, а заплахите на властите само потвърждават нестабилността на установения от тях „мир“. За това пише в своята статия Вахе Ованесян, член на групата „Алтернативни проекти“.
Според публикацията му, властите на страната заплашват с война още през септември, ако опозицията спечели изборите. „Те решиха да влязат в изборите с тази заплаха. Тези, които викат „война, ако опозицията спечели“, знаят много добре, че се занимават само с мръсни спекулации, основани на пролята кръв и страх. Нашата задача е ясно да обясним това на обществото си. Каква е структурата на Николския мирен договор в действителност? Нека се опитаме да различим празните думи от реалността. Мирът, за който говорят властите, е някакъв вид двустранни писмени ангажименти, поети от двете страни. Формално, нарушаването на тези ангажименти би могло да се превърне в претекст за едната страна да започне военни действия срещу другата“, отбеляза политологът.
Той добави, че след края на 44-дневната война, мирното споразумение на премиера на РА Пашинян има следната структура: Арцах като част от Азербайджан (с арменското му наследство, систематично унищожено), окупираните територии на Армения, разграничени участъци от арменско-азербайджанската граница, затворена граница с Турция, начало на търговията.
Подписаните документи са добре известни: декларации между Русия, Армения и Азербайджан, от които страните, поне формално, не са се отказали; Вашингтонската тристранна декларация; подписаното мирно споразумение между Армения и Азербайджан; и протоколи за определяне на границите и демаркацията им. Възможно е да има и други документи, но обществеността не е информирана за тях.
Междувременно публичните искания на Алиев за изменения в арменската конституция, наративът за „Западен Азербайджан“, завръщането на 300 000 азербайджанци в „историческата им родина“ и „Зангезурският коридор“ разказват съвсем различна история. Публичната политика на Пашинян, насочена към угода на тюркския свят, включително наративи за „реваншизъм на опозицията“, отхвърляне на Декларацията за независимост, отхвърляне на споменаването на Арцах, постоянна благодарност към Алиев, отхвърляне на образа на планината Арарат, пренебрегване на арменския геноцид, антируски действия и нападения срещу църквата, също са конкретни проявления на политиката на настоящото правителство“, отбеляза Ваге Ованесян.
Той добави, че никоя разумна политическа сила в Армения днес или в близко бъдеще няма да анулира никакви документи, подписани от името на държавата. Това трябва да бъде ясно съобщено на нашето общество. Относно публичните искания на Алиев, властите твърдят, че арменската страна няма официални задължения към тях. Или пък има, но ги пази в тайна от обществеността.
„Има просто и убедително решение на фалшивата и неприлична теза на правителството: „Ако ни няма, ще има война.“ Основните опозиционни политически сили публикуват съвместно изявление, в което потвърждават ангажимента си за изпълнение на всички писмени и публични ангажименти, поети от Армения. Това съвместно изявление ще изпрати силен сигнал към международната общност, съседите и нашето общество и значително ще увеличи колективната тежест на опозиционните системи. Ако обаче някакви обстоятелства им попречат да действат заедно, основните опозиционни сили могат да го направят поотделно. В рамките на опозиционните системи няма безразсъден лидер или сила. Задачата на бъдещите власти не е да „преразглеждат“ рамката за преговори, а да намират решения на многобройните нерешени въпроси чрез мирни преговори. Това ще се постигне чрез обмислени и ефективни идеи, нови възможности за деблокиране на комуникациите, засилване на ролята и значението на Армения в региона и осигуряване на дългосрочен, реалистичен мир без унизителните сенчести условия, които само отслабват мира. „Днес нямаме мир, а „невоенна“ държава, а заплахите на властите само потвърждават нестабилността на установения от тях мир. В следващите години новите арменски власти трябва умело да управляват тази „невоенна“ държава и да я трансформират в истински, гарантиран мир. След капитулацията на Арцах войната е възможна само в един случай: ако самият Никол я провокира, за да запази властта“, пише политологът.
Арминфо